Кац правеше знаци, с които им показваше, че му трябва огън и сочеше към наконечника на бамбуковото копие. Без съмнение искаше да го закали в пламъците.
Бъртън огледа металния предмет, който беше измъкнал от граала. Беше изработен от твърд сребрист метал, с правоъгълна форма, плосък, с дължина приблизително два инча и ширина приблизително две трети от инча. В единия си край имаше малък отвор, а в другия нещо като плъзгач. Бъртън натисна изпъкналата част на плъзгача с палеца си. Плъзгачът хлътна надолу с половин милиметър и от отвора в другия край изскочи телче с диаметър около два милиметра и дължина около сантиметър и половина. Телчето блестеше ярко даже и на силната дневна светлина. Той допря върха на телчето до един стрък трева; зелената маса мигновено се сгърчи. Телчето прогори тънък отвор в накрайника на бамбуковото копие. Бъртън натисна плъзгача в първоначалното му положение и телчето се прибра обратно като нагорещена главичка на костенурка в сребърната си черупка.
Фрайгейт и Руак се удивляваха шумно на мощта заключена в толкова малка кутийка. Беше нужно много силно напрежение, за да се нажежи телчето до такава степен. За колко ли време щеше да стигне заряда на запалката, какъвто и да беше, батерия или радиоактивна капсула? Беше ли възможно да се зарежда отново веднъж изтощената запалка?
Много бяха въпросите, на които не можеше да се даде незабавен отговор, а и най-вероятно щяха да си останат без такъв. А най-големият беше как беше станало така, че се бяха върнали в подмладените си тела. Който и да го беше направил, притежаваше мощта на божество. Но колкото и да размишляваха на тая тема, нямаше да могат да разрешат нищо с приказките си.
След известно време тълпата се разпръсна. Цилиндърът си стоеше на мястото върху скалната формация. Около него се търкаляха няколко тела, а голям брой успели да скочат бяха ранени. Бъртън прекоси през тълпата. Лицето на една жена беше жестоко издрано, особено около дясното й око. Тя хълцаше мъчително, без никой да й обърне каквото и да било внимание. Друг мъж седеше на тревата и стискаше в шепите си гениталиите разкървавени от нечии остри нокти.
От четиримата проснати на покрива трима бяха в безсъзнание. Свестиха ги, като ги напръскаха с вода от съда в граала. Четвъртият, нисък и набит мъж, беше мъртъв. Някой му беше извил врата до скършване.
Бъртън погледна пак към слънцето и каза:
— Не знам точно по кое време ще бъде вечерята. Предлагам да се върнем скоро след залез слънце. И ще поставим във вдлъбнатините нашите граали, канчета, или ведра, или както искате ги наричайте. И ще почакаме. А междувременно…
Той можеше да хвърли и това тяло в реката, но размисли; можеше да го оползотвори. Каза им какво е намислил и те му помогнаха да свали тялото на земята, след което го понесоха през равнината. Фрайгейт и Галеаци, бивш служител от компания за внос в Триест, поеха първи тялото. Фрайгейт не проявяваше особена охота да свърши тая работа, но прие, след като Бъртън го помоли. Хвана мъртвеца за краката и остави Галеаци да пъхне ръцете си под мишниците на умрелия. Алиса вървеше зад Бъртън с детето в ръце. Някои от тълпата ги гледаха с любопитни погледи, други подвикваха коментари или въпроси, но Бъртън не ги чуваше. След около половин миля Монат и Кац поеха тялото. Детето не изглеждаше да се впечатлява особено от гледката на мъртвеца. Беше проявила любопитство към първия труп, вместо да бъде ужасена от обгорелия му вид.
— Ако тя наистина произхожда от древните гали — каза Фрайгейт, — може да е свикнала с гледката на опечени тела. Ако не ме лъже паметта, галите са правили жертвоприношенията си като изгаряли живи жертвите си в големи дървени клетки по време на религиозните си церемонии. Не помня в чия чест са били, на бог или богиня. Ех, да ми беше под ръка библиотеката! Мислите ли, че някога и ние ще си имаме библиотека тук? Струва ми се, че ще полудея без книги.
— Ще поживеем, ще видим — каза Бъртън. — Ако не ни осигурят библиотека, сами ще си я направим. Ако е възможно, разбира се.
Помисли си, че въпросът на Фрайгейт беше малко глупав, но едва ли имаше човек в този момент който да разсъждава трезво.
В подножието на хълмовете други двама мъже, Роко и Бронтик, смениха Кац и Монат. Бъртън ги поведе покрай дърветата през високата до кръста трева. Острите като бръснач листа режеха до кръв стъпалата и краката им. Бъртън си отряза един стрък и го задъвка да провери дали е твърд или гъвкав. Фрайгейт не се отделяше от рамото му и устата му не спираше. Вероятно говори непрекъснато, за да не мисли за двата смъртни случая, досети се Бъртън.