— Помислете си какви възможности се откриват пред нас, ако са възкресили действително всички, които са живели някога на Земята! Само си помислете за най-великите загадки, които бихме могли да изясним! Бихте могли да разговаряте с Джон Уилкес Буут и да разберете дали министърът на войната Стантън действително е бил организаторът на убийството на Линкълн. Можете да разкриете действителната самоличност на Джак Изкормвача! Да откриете дали Жана Дарк наистина е била магьосница. Да разговаряте с наполеоновия маршал Ней; да разберете дали е успял да избегне разстрела и е станал учител в Америка. Да научите действителната история на Пърл Харбър! Да видите лицето на Човека със Желязната маска, ако въобще е съществувал такъв човек. Да интервюирате Лукреция Борджия и хората, които са я познавали и да решите дали наистина е отровила толкова много хора, както я обвиняват. Да откриете самоличността на убиеца на двамата малки принца в Тауър. Възможно е Ричард III да ги е убил.
И около вас, Ричард Франсис Бъртън, има много загадки, за които вашите биографи биха дали мило и драго да научат отговорите. Наистина ли имахте любима персийка, за която възнамерявахте да се ожените и заради която се канехте да промените самоличността си и да се превърнете в персиец? Умря ли тя преди да успеете да се ожените за нея, и действително ли нейната смърт ви покруси до такава степен, че сте останали влюбен в нея до края на живота си?
Бъртън го изгледа злобно. Току-що се бяха запознали, и ето, този тук до него му задаваше възможно най-интимните и съкровени въпроси. Нищо не можеше да го извини.
Фрайгейт залитна назад от погледа му, заеквайки:
— И… и… добре, всичко това ще почака, разбирам. Но знаехте ли, че съпругата ви е успяла да ви издейства последно миропомазване след като сте умрели и че сте били погребани в католическите гробища — вие, неверникът?
Лев Руак, чиито очи се бяха разширявали непрекъснато докато траеше тирадата на Фрайгейт, запита:
— Вие сте Бъртън, изследователят и лингвистът? Откривателят на езерото Танганайка? Единственият, направил поклонение в Мека предрешен като мюсюлманин? Преводачът на Приказки от хиляда и една нощ?
— Нямам желание да ви лъжа, нито пък има защо. Аз съм този човек.
Лев Руак се изплю в лицето на Бъртън, но вятърът отвя слюнката му.
— Кучи син! — изкрещя той. — Ти мръсно нацистко копеле! Четох за теб! Признавам, че в много отношения си бил забележителна личност! Но си бил антисемит!
7
Бъртън се разтревожи.
— Враговете ми разпространяваха тези безпочвени и злобни слухове — каза той. — Но всеки, запознат с фактите и живота ми, ще потвърди, че това е лъжа. А сега мисля, че вие…
— Предполагам, че не сте написали Евреинът, Циганинът и Ислямът? — изрече Руак, като изсумтя презрително.
— Аз съм — отвърна Бъртън. Лицето му поруменя и като погледна надолу тялото си, видя че и то аленееше. — А сега, след като ме прекъснахте така грубо, мисля, че е по-добре да си вървите. Ако беше в предишния ми живот, вече да съм ви сграбчил за гушата. Мъж който ми говори по този начин, е длъжен да подкрепи с доказателства думите си. Но тъй като това е действително много необичайна ситуация възможно е да не сте били на себе си. Не знам. Но ако не ми се извините веднага, или си отидете, или тук ще има трети труп.
Руак стисна юмруци и изгледа злобно Бъртън; после се завъртя и си тръгна.
— Какво е това нацист? — запита Бъртън Фрайгейт.
Американецът му обясни доколкото можеше.
— Имам толкова много да уча за времето след моята смърт — каза Бъртън. — Този мъж греши. Аз не съм нацист. Казвате, Англия се е превърнала във второстепенна сила? Само за петдесет години след смъртта ми? Не мога да повярвам.
— Защо да ви лъжа? — запита го Фрайгейт. — Не го преживявайте толкова тежко. Към края на двайсети век тя наистина се възроди по един много интересен начин, макар и не за дълго…
Бъртън усещаше гордост за родината си като слушаше американеца. Макар че Англия го беше третирала повече от пренебрежително през целия му живот, и той винаги бе имал лудото желание да се измъкне от острова всеки път, когато се озовеше на него, цял живот бе защитавал до смърт Отечеството си. И беше посветил живота си на кралицата.
Той се обърна рязко към Фрайгейт:
— Защо не ми казахте, че сте ме познали?
— Исках да съм сигурен. А и освен това нямахме много време за социални контакти — каза Фрайгейт. — Или за каквито и да било други — добави той, като хвърли страничен поглед на вълшебната фигура на Алиса Харгрейвз.