— Познавам и нея — каза той — ако, разбира се, тя е жената, за която я вземам.
— Знаете повече от мен — отвърна Бъртън.
Той спря. Бяха изкачили склона на първия хълм и стояха на върха му. Отпуснаха тяло на земята под един смолист бор.
Кац незабавно коленичи край трупа с кремъчния си нож в ръка. Повдигна глава към небето и изрече бързо няколко фрази представляваха очевидно религиозен напев. И след това, преди още другите да успеят да реагират, заби ножа си в трупа и му извади черния дроб.
Повечето от групата изпищяха в ужас. Бъртън изгрухтя. Монат само гледаше втренчено.
Страховитите зъба на Кац се впиха в кървавия орган и отгризнаха солидно парче. Масивните му мускулести челюсти задъвкаха и той полупритвори очи в наслада. Бъртън пристъпи към него и протегна ръка очевидно с намерението да го възпре. Кац се ухили широко и му отряза едно здраво парче от дроба, след което му го протегна. Беше много изненадан от отказа на Бъртън.
— Канибал! — изрече Алиса Харгрейвз. — О, Господи, мръсен, вонящ канибал! И това било задгробният живот!
— Той не е по-лош от който и да било наш предшественик — каза Бъртън. Беше се оправил от шока и дори изпитваше наслаждение — не голямо — от реакцията на останалите. — В земя, където и малкото храна представлява голяма ценност, постъпката му е акт на оцеляване. Е, това поне решава проблема ни как да изкопаем гроб без необходимите за целта инструменти. А и ако се окаже, че сме сбъркали за предназначението на граалите, то много скоро ще последваме примера му!
— Никога! — изрече Алиса. — По-скоро бих умряла!
— Много скоро ще ви се наложи да направите своя избор — отвърна студено Бъртън. — Предлагам да се оттеглим и да го оставим да си довърши вечерята. Това не ми действа добре на апетита и намирам, че маниерите му на хранене са не по-малко отблъскващи от тези на един американски граничен жител. Или пък на един провинциален прелат — добави той заради Алиса.
Отдалечиха се и се скриха от погледа на Кац зад едно от големите напукани дървета.
— Не го искам около мен — каза Алиса. — Той е животно, отвратително животно. Ами че аз не бих се чувствувала и секунда в безопасност с него до мен!
— Вие ме помолихте за защита — каза Бъртън. — И аз ще ви я осигурявам дотогава, докато не сте се отделили от групата. Но това означава, че вие трябва да изпълнявате моите разпореждания. А едно от тях е, че маймуночовекът остава с нас. Имаме нужда и от силата му и от уменията му, които са точно за тия условия, в които сме се озовали. Превърнали сме се в първобитни хора; следователно трябва да се учим именно от тях. Той остава с нас.
Алиса огледа останалите с мълчалив призив за подкрепа в очите си. Монат изви вежди. Фрайгейт повдигна рамене и каза:
— Мисис Харгрейвз, ако е възможно, забравете своите нрави, своите условности. Ние не се намираме в съответния викториански рай за благородници. Или, което е по-право, не се намираме в нито един от описаните райски кътчета. Просто не можете да се държите и да разсъждавате по начина, по който сте го правили на Земята. Като ви гледам, произлизате от общество, където жените се покриваха от главата до петите с дрехи и само видът на едно голо женско коляно беше достатъчен да заблъска мъжкото сърце. И въпреки това не страдате от срам поради голотата си. Видът ви е толкова уравновесен и спокоен, сякаш носите свещенически одежди.
— Това не ми харесва — каза Алиса. — Но откъде-накъде трябва да се чувствувам смутена? Когато всички са голи, никой не е гол. И дори някой ангел да ми донесеше най-хубавата рокля, пак не бих я сложила. Бих била демоде. Пък и фигурата ми си я бива. Виж, ако бях лошо сложена, тогава сигурно бих се чувствувала неловко.
Двамата мъже се изсмяха и Фрайгейт каза:
— Знаменита сте, Алиса. Върхът. Нали мога да ви казвам Алиса? Мисис Харгрейвз ми звучи прекалено официално, особено когато сте без дрехи.
Тя не каза нищо, но се отдалечи и изчезна зад едно голямо дърво.
— Трябва да направим нещо, и то много скоро — каза Бъртън. — Което означава, че някой трябва да се заеме със здравната политика и да има властта да прави закони и да ги налага. Как се създават законодателна, съдебна и изпълнителна власт от такава паплач?
— Да се върнем на по-належащите проблеми — каза Фрайгейт. — Какво ще правим с мъртвеца?
Беше почти толкова блед, колкото и преди малко, когато Кац се беше нахвърлил с ножа си на трупа.
— Сигурен съм, че човешката кожа или черва, обработени по съответния начин, са далеч по-подходящи за връзване на оръжията от тревните стръкове. Възнамерявам да отрежа няколко ивици. Ще ми помогнеш ли?