Подредиха граалите във вдлъбнатините на най-външния кръг. Собствениците им останаха прави или разговаряха, но умът им беше все във граалите. Всички се чудеха кога щяха да се появят следващите сини пламъци, ако въобще се появеха. Повечето им разговори се въртяха все около усещанията на гладните им стомаси. Останалата част представляваха предположения и догадки относно начина по който се бяха озовали на това място. Кой ги беше пренесъл тук, къде бяха Те и какво ги очакваше. Няколко говореха за живота си на Земята.
Бъртън седна под широко разклоненото с гъста корона «желязно дърво» и се облегна на дебелия напукан ствол. Почувствува смъртна умора, като всички останали, с изключение на Кац. Стържещият стомах и обтегнатите му до скъсване нерви не му помагаха да се отпусне и задряма, макар че приглушените гласове и шумът на листата предразполагаха към сън. Закриваната от околните дървета долчинка, в която се бяха събрали и чакаха, се скътваше в подножието на четири съседни хълма. Беше по-тъмно, отколкото по върховете на хълмовете, но пък беше и по-топло. След малко започна да се смрачава и студът се усили. Бъртън организира бригада за събиране на дърва за огрев. С помощта на ножовете си и каменните брадви насякоха много бамбук и наскубаха купища трева. Бъртън запали една малка купчинка от листа и трева с помощта на нажеженото телче на запалката, но тъй като бяха още сурови, огънят беше слаб и много пушеше. Едва след като добавиха и бамбуковите стъбла се разгоря както трябва.
Внезапна експлозия разтърси пространството и ги накара да подскочат. Някои от жените изпищяха. Съвсем бяха забравили, че трябва да наблюдават олтара с граалите. Бъртън се извърна миг преди високите двайсет фута сини пламъци да се стопят в мрака. Нагорещеният въздух го лъхна, макар и да беше на двайсетина фута от каменната постройка.
Експлозията отзвуча и те се втренчиха в граалите. Бъртън стъпи пръв върху каменната площадка; повечето от останалите не се осмеляваха да стъпят върху камъка толкова скоро след пламъка. Той повдигна капака на граала си, погледна вътре и нададе екзалтиран вик. Другите го последваха и се качиха. Само след минута всички бяха насядали около огъня, ядяха лакомо, възклицаваха от наслада, сочеха си един на друг какво бяха намерили в граалите си, смееха се и се шегуваха. Нещата бяха почнали да се оправят. Който и да ги беше възкресил, се беше погрижил добре за тях.
Храна имаше достатъчно, дори и след целодневното постене, или както се изрази Фрайгейт «след постене продължило половин вечност». Имаше предвид, както обясни на Монат, че никой не можеше да каже колко време беше изтекло между 2008 година и днешния им ден. Този свят не беше построен за един ден и подготовката на човечеството за възкресение не беше продължила само седем дни. Ако всичко това беше извършено с научни средства, разбира се, а не по свръхестествен начин.
Бъртъновият граал му беше донесъл пържола във формата на куб със страна четири инча; комат черен хляб; масло; картофи и сос; салата от маруля с непознат, но много приятен вкус. Освен това имаше и чаша със 150 грама вълшебен бърбън и още една малка чашка съдържаща четири бучки лед.
Имаше и още неща. Истинско чудо, защото бяха съвсем неочаквани. Малка лула. Торбичка с тютюн за лулата. Три дебели пури. Пластмасов пакет с десет цигари.
— Без филтър са — отбеляза Фрайгейт.
Имаше и по една малка кафява цигара която Бъртън и Фрайгейт помирисаха и изрекоха в един глас:
— Марихуана!
— Изглежда, косите ни отново ще пораснат — каза Алиса, държейки малки метални ножици и черен гребен. — Иначе едва ли щяхме да ги получим. Толкова съм щастлива! Но… те… наистина ли мислят, че ще си сложа такова нещо?
Тя протегна патрон с яркочервено червило.