— Или пък аз? — добави Фрайгейт вдигайки подобен патрон.
— Изключително предвидливи са — каза Монат, като въртеше из ръцете си пакет, който очевидно съдържаше тоалетна хартия. След него извади топка зелен сапун.
Пържолата на Бъртън беше много крехка, въпреки че той самият ги предпочиташе по-сурови. Фрайгейт пък се оплака, че неговата не била опечена добре.
— Очевидно тези граали не изпълняват индивидуалните поръчки на собствениците си — отбеляза Фрайгейт. — Може би това обяснява защо мъжете получихме и червила, докато жените пък се обзаведоха с лули. Това се нарича масово производство.
— Две чудеса за един ден — каза Бъртън. — Ако въобще можем да ги наречем такива. Мен лично повече ме устройва рационалното обяснение и възнамерявам да се добера до него. Засега едва ли някой може да каже със сигурност как са ни възкресили. Но може би вие, хората от двайсети век, имате някаква теория за това вълшебно появяване на тия предмети в едни привидно празни контейнери?
— Ако сравните граала отвън и отвътре — каза Монат — ще забележите, че има разлика от пет сантиметра между височината и дълбочината. Това фалшиво дъно вероятно има вградена вътре граммолекулярна верига способна да преобразува енергията в материя. Енергията очевидно идва от тия изпразвания от скалата. Като допълнение към преобразувателя на енергията в материя граалът трябва да съдържа и граммолекулярни матрици, които да превръщат материята в различни комбинации от елементи и съставки.
Не рискувам да ми се присмеете на моите догадки, защото и ние имахме на нашата планета подобен преобразувател. Мога да ви уверя обаче, че беше доста по-голям от този тук.
— Нещо подобно постигнахме и не Земята — каза Фрайгейт. — Успяхме да получим желязо от чиста енергия още преди 2002 година, но това беше един много скъпоструващ и икономически неизгоден процес.
— Добре — каза Бъртън. — Досега това не ни струваше нищо. Засега…
Той замълча за момент, припомняйки си съня точно преди да се разбуди.
— Плащай — бе казал Господ. — Дължиш за плътта.
Какво бе означавало това? 1890 година той умираше в прегръдките на жена си на Земята, в Триест, молейки за… какво? Хлороформ? Или нещо друго? Не можеше да си спомни. И после дойде забравата. След която се беше пробудил на онова кошмарно място и бе видял неща, които не съществуваха нито на Земята, нито, както беше уверен, и на тая планета. Но онова преживяване не беше сън.
8
Приключиха с храната и върнаха съдовете по местата им в граалите. Тъй като наблизо нямаше вода, налагаше се да изчакат до сутринта, за да ги измият. Фрайгейт и Кац се бяха изхитрили да направят няколко ведра от отделни парчета гигантски бамбук. Американецът се предложи за доброволец да донесе вода от реката, ако се намери някой да го придружи. Бъртън се зачуди на инициативата му. Но после погледна Алиса и разбра подтика му. Фрайгейт явно се надяваше да открие взаимност в нечие женско сърце. Той очевидно приемаше като свършен факт симпатиите на Алиса Харгрейвз към Бъртън. А и другите жени, Тучи, Малини, Капоне и Фиори вече бяха направили избора си съответно върху Галеаци, Бронтич, Роко и Джунта. Бабич беше отпрашил нанякъде, вероятно по същата причина, поради която искаше да се махне и Фрайгейт.
Монат и Кац тръгнаха с Фрайгейт. Небето внезапно се беше покрило с огромни искри и гигантски облаци от светещ газ. Блясъкът на гигантските звездни купове, сред които се открояваха звезди толкова големи, че изглеждаха като късове от земната луна, и сиянието на облаците ги ужасяваше и ги караше да се чувствуват микроскопични и нищожни в безкрайния космос.
Бъртън се изтегна на гръб върху една купчина листа и запуфка с пурата си. Беше превъзходна; по негово време в Лондон би струвала най-малко шилинг. Вече не се чувствуваше нищожен и пренебрегнат. Звездите бяха много далеч, а той беше жив. Никоя звезда не можеше да знае какъв чудесен вкус има една скъпа пура. Или да има дори далечна представа за наслаждението, което може да достави топлото и гъвкаво тяло на жената до него.
От другата страна на огнището лежаха полускрити или не се виждаха въобще из тревата хората от Триест. Алкохолът ги беше отпуснал, въпреки че част от опиянението можеше да е дошло и от радостта, че пак са живи и млади. Кикотеха се, смееха се и се търкаляха напред-назад из високата трева, като вдигаха силен шум докато се целуваха. И след малко взеха да се отделят и да се уединяват по двойки в мрака. Без да вдигат толкова силен шум.
Момиченцето бе заспало край Алиса. Отблясъците от огъня изваждаха от мрака красивото аристократично лице на Алиса, плешивата й глава, вълшебното й тяло и дългите крака. Бъртън внезапно усети, че възкресението е било пълно. Той определено не беше вече престарелия човек, който през последните шестнайсет години от живота си бе платил непосилната цена за всичките прекарани от него трески и заболявания, пресушили го в тропиците. Сега отново беше млад, здрав, и обладан от стария неуморим демон.