Очите й бяха широко отворени и тя потръпваше от време на време сякаш някаква борба протичаше в душата й и тя заговори дори още по-бързо.
— Мистър Доджсън и мистър Дъкуърт носеха кошниците с провизиите… отплавахме с лодка от моста Фоли на река Айсис нагоре по течението. Мистър Дъкуърт беше на греблата; пръските хвърчаха от тях и падаха като стъклени сълзи върху гладката повърхност на Айсис, и…
Последните й думи се счуха на Бъртън като изкрещени с всичка сила срещу него. Той се вгледа удивен в нея. Устните на Алиса продължаваха да се движат като при нормална реч. Очите й се бяха приковали в него, но погледът й сякаш преминаваше през тялото му устремен във вечността. Ръцете й бяха полуповдигнати, сякаш се беше изненадала от нещо и не можеше да ги помръдне.
Всеки звук долиташе до ушите му многократно усилен. Чуваше дишането на детето, биенето на сърцето й и на това на Алиса, куркането на червата на Алиса и шумът с който вятърът се промъкваше сред листата. Някъде отдалеч долетя нечие стенание.
Той се изправи и се заслуша. Какво ставаше? Защо му се бяха усилили така сетивата? Защо чуваше толкова добре техния пулс, а изобщо не можеше да долови своя? Знаеше съвсем точно формата и текстурата на тревата под стъпалата си. Дори осъзнаваше, че долавя сблъсъка на отделните молекули на въздуха с тялото му.
Алиса също се изправи.
— Какво става? — запита тя и гласът й го облъхна като порив на ураганен вятър.
Не й отговори нищо; не отделяше погледа си от нея. Сега му се струваше че вижда тялото й за пръв път. И за пръв път виждаше и нея. Цялата Алиса.
Тя го приближи с ръце разтворени за прегръдка, полупритворени очи и влажна уста. Олюля се и простена:
— Ричард! Ричард!
И спря; очите й се разтвориха широко. Пристъпи към него и ръцете й се отпуснаха.
— Не! — изплака тя, обърна се и побягна в мрака между дърветата.
Той остана няколко секунди неподвижен. Не беше възможно тя да не го обича. Тя, която той обичаше така, както не беше обичал никоя жена през живота си.
Сигурно го предизвикваше. Не можеше да е другояче. Той побягна след нея с името й на уста.
Опомниха се едва часове по-късно, когато дъждът се изсипа върху тях. Или наркотичният ефект бе отшумял, или студената вода го беше прогонила, защото и двамата изплаваха едновременно от състоянието на екстаз и еуфория. Тя го изгледа втренчено при проблясъка на една мълния, изкрещя пронизително и го отблъсна с всички сили.
Той падна върху тревата, но успя да напипа глезена й докато тя се опитваше да избяга от него на четири крака в мрака.
— Какво ти става? — изрева той.
Алиса спря да се дърпа. Седна на тревата до него, зарови лице в свитите си колене и се разтърси в ридания. Бъртън се изправи, дръпна я за брадичката и я накара да погледне нагоре. Някъде наблизо отново удари мълния и освети изкривеното й лице.
— Ти обеща да ме браниш! — изкрещя му тя в отговор.
— Поведението ти не беше на жена, която иска защита — възрази той. — Не съм ти обещавал да те браня срещу естествените човешки импулси.
— Импулси! — каза тя. — Импулси! Господи, никога през живота си не съм вършила нищо подобно! Винаги съм била праведна! Бях девствена когато се омъжих, и бях вярна на съпруга си през целия ми живот! А сега… с един напълно непознат! Просто ей така! Не знам какво ми стана!
— Значи се изложих! — каза Бъртън и избухна в смях.
Но не успя да прогони чувството на съжаление и мъка. Ако тя беше изразила желанието си с ясното съзнание какво прави, тогава той не би имал и най-малкото угризение на съвестта. Но тая дъвка съдържаше някакъв мощен наркотик, който ги беше разкрепостил до състоянието на любовници, чиято страст не познаваше граници. Нейната активност беше достойно отражение на неговата; бе проявила изкусителното майсторство на одалиска от турски харем.
— Не е необходимо да се чувствуваш дори и за миг унизена и да се укоряваш за случилото се — изрече нежно той. — Ти просто не беше на себе си. Всичко е заради този наркотик.
— Аз го направих! — каза тя. — Аз, само аз! Исках го! О, докъде съм паднала!
— Не си спомням да съм ти предлагал някакви пари.
Не искаше да й причини болка с безсърдечието си. Искаше само да я накара да изпадне в гняв, за да престане със самоуниженията си. И успя. Тя скочи към него и задра гърдите и лицето му с нокти. Крещеше му в очите мръсотии, които една дама от викторианското общество изобщо не следваше да знае.