Реших да се върна тук. Стана ми много гадно от това, което бях причинил на ония двамата, дори и да си го бяха търсили. Наркотикът беше виновен; трябва да бе отприщил потисканите цял живот ярост и безсилие. Така че потеглих насам, за да срещна още двама юначаги, които обаче тоя път преследваха тази жена тук. Мисля, че тя беше против не толкова срещу самия акт, колкото срещу тяхната колективна и едновременна идея, ако ме разбирате какво искам да кажа. Тя пищеше и се дърпаше, и те бяха започнали да я налагат. Така че ги блъснах с юмруците си и ги сритах, след което ги наложих хубавичко с граала си.
И после тръгнах със жената, казва се Логу между другото, и това е всичко, което знам за нея, тъй като не разбирам и думичка от езика й.
Той пак се ухили.
— Но не можахме да стигнем далеч.
Усмивката му се стопи и той потрепера.
— После ни събуди дъждът с мълниите и гръмотевиците си, които връхлитаха върху нас като божи гняв. Не ми се смейте, но си помислих, че това трябва да е Съдния ден, че Господ ни е дарил с еднодневното царство, за да се осъдим самите ние. И после щеше да ни захвърли в кладенеца.
Той се изсмя със свито сърце и каза:
— От четиринайсетгодишна възраст съм агностик, и си умрях такъв на деветдесетгодишна възраст, макар че имах някои планове да извикам свещеник. Но онова малко дете, уплашено от Дядо Господ и адския огън и прокълнаването, още си седи там, не е напуснало стареца. Или младежа, възкресен от мъртвите.
— И какво се случи? — запита Бъртън. — Да не свърши светът с гръм и мълния? Още си жив и здрав, доколкото виждам, и не си отхвърлил наслажденията на греха в лицето на тази млада жена тук.
— Открихме един олтар с граали близо до планината. На около една миля западно оттук. Изгубихме се, скитахме наоколо, измръзнали, мокри, подскачахме при всеки проблясък на мълния около нас. После намерихме олтара. Беше претъпкано от народ, но те бяха изключително приветливи; телата бяха толкова нагъсто, че се сгряхме, въпреки тежкия дъжд който се сипеше върху ни. Накрая заспахме, дълго след като дъждът беше престанал. Когато се събудих, Логу я нямаше около мен. Тръгнах да я търся и я открих. Била се загубила през нощта. Зарадва се като ме видя, и аз също. Има някакво привличане между нас. Може да разбера причината, като я науча да говори английски. Опитах и на френски, немски и малко руски, литовски, галски, всички скандинавски езици, включително финландски, класически нахуатл, арабски, иврит, ирокезки онондага, оджибуейски, италиански, испански, латински, старо- и новогръцки, и още една дузина други езици. И нищо.
— Изглежда сте голям лингвист — отбеляза Бъртън.
— Не мога да говоря на нито един от тях — каза Фрайгейт. — Чета на повечето, но иначе владея само по няколко ежедневни фрази от всеки. За разлика от вас не владея до съвършенство тридесет и девет езика — включително и този на порнографията.
Момъкът изглежда знае доста за мен, помисли си Бъртън. По-късно щеше да се опита разбере колко добре е запознат с биографията му.
— Ще бъда откровен с вас, Питър — каза Бъртън. — Вашият изблик на агресивност направо ме изненадва. Изобщо не съм и допускал, че сте способни да пребиете толкова много хора. Вашата уязвимост към…
— Всичко стана заради дъвката, разбира се. Тя отвори адските вратички на подсъзнанието ми.
Фрайгейт приклекна до Логу и потърка рамо в нейното. Тя го изгледа с леко дръпнатите си очи. Щеше да бъда много красива след като порастеше косата й.
Фрайгейт продължи.
— Придирчив и уязвим съм, защото се боя от гнева, от желанието да творя насилие, чувства, които дремят под повърхността ми. Страхувам се от насилието, защото самият аз съм насилник. Страх ме е какво ще се случи, ако не изпитвам страх. По дяволите, знам какво представлявам от четиридесет години! Макар че нямах никаква полза от това знание!
Той погледна към Алиса и каза:
— Добро утро!
Тя му отвърна с достатъчно весел глас, и дори се усмихна на Логу след като Фрайгейт я представи. От време на време хвърляше поглед към Бъртън и отговаряше на преките му въпроси. Но не искаше да разговаря с него и се обръщаше всеки път към него с каменно лице.