— Леле, майко — каза Док. — Къде ще го…
— Не ти, Билкарю — измърмори Бамби, а Джейд вече протягаше ръка към бикините й.
— О — каза той. — Ъъ… виж, говорех за това тука. Нали пише „Специалитет на лизача“? Това, което се има предвид, то какво точно…
Е… и двете момичета бяха престанали да го отразяват, но от добро възпитание Док реши, че трябва да продължи да ги гледа още известно време, докато накрая те не изчезнаха зад рецепцията, и той се разкара с идеята да огледа наоколо. В коридора отнякъде по-навътре в сградата се процеждаше светлина в индигови и други, още по-тъмни честоти, както и богата на струнни инструменти музика в плочи отпреди половин поколение, компилирани с цел да служат като акомпанимент на чукането в нечия ергенска бърлога.
Нямаше жива душа. Но усещането беше, че е имало до момента, в който не се беше появил Док. Освен това мястото, изглежда, беше по-голямо отвътре, отколкото отвън. Имаше осветени от ултравиолетови лампи стаи с флуоресцентни рокендрол плакати, огледални тавани и вибриращи водни легла. Премигваха стробоскопични светлини, тамянови конуси протягаха пипала с мускусен аромат към тавана, а разпрострели се по пода килими от изкуствена ангорска козина в различни цветове, включително кървавочервено и синьо-зелено, приканваха съблазняващо.
Когато наближи края на сградата, Док започна да долавя крясъци, идващи отвън, съпроводени от бумтежа на множество харлита.
— Охо, какво ли се случва?
Така и не разбра. Може би цялата тази екзотична атака върху сетивата му бе причината горе-долу в същия момент Док да залитне внезапно и да изгуби неизвестно количество от деня си. Вероятно болезнената издутина, която напипа на главата си, след като най-накрая дойде в съзнание, бе резултат от това, че докато бе падал, се беше ударил в някой напълно обикновен предмет. И за отрицателно време, по-кратко, отколкото на актьорите от „Медицински център“ им е нужно, за да кажат „субдурален хематом“, Док стопли, че скапаната музика е замлъкнала, Джейд и Бамби никакви ги няма, а той лежи на циментовия под на съвсем непознато място, което не можеше да се каже за надвесилото се над него като планетата на лошия късмет от днешния хороскоп нещо — него той на мига разпозна като зловещо блещукащото лице на лейтенант детектив Бигфут Бьорнсен, ПУЛА.
— Моите поздравления, хипарска измет — Бигфут приветства Док с твърде добре познатия си глас, мазен като машинно масло, — и добре дошъл в света на неудобствата. Да, изглежда, този път най-накрая попадна на нещо прекалено истинско и дълбоко и никакви халюцинации няма да ти помогнат да измъкнеш безполезния си хипарски задник от него.
В ръката си държеше и от време на време отхапваше от замразен банан с глазура от шоколад, неговата запазена марка.
— Как е, Бигфут? Може ли една хапка?
— Разбира се, само имай търпение, че оставихме ротвайлера в управлението.
— Не бързам. А… къде се намираме в момента?
— В Ченъл Вю Истейтс, бъдещ квартал, където съвсем скоро съставните елементи на някое здраво семейство ще започнат да се събират вечер след вечер, за да се взират в посока на телевизора, да се тъпчат с полезни снаксове, а пък след като децата си легнат, и да си поиграят малко с цел увеличаване на потомството, без изобщо да подозират, че някога на същото това място един прословут престъпник е лежал в наркомански ступор и е говорил несвързано на арестувалия го инспектор от отдел „Убийства“, който оттогава се е прославил още повече.
Където и да се намираха, входната порта се виждаше. През лабиринт от свързани със скоби греди Док съзря в следобедната светлина размазаната гледка на улици, пълни с новоизлети основи, готови за къщите, които ще се издигнат върху тях, канавки за изходни тръби и други комунални нужди, ограничителни бариери, чиито лампички присветваха дори през деня, предварително отляна дъждовна канализация, купчини от материали за пълнеж, булдозери и техните гребла.
— Не ни се иска да правим впечатление на нетърпеливи люде — продължи лейтенантът, — но ще се радваме да си поговорим, когато си готов да се присъединиш към нас.
Наоколо имаше някакви подмазвачи в униформа, които се захилиха в потвърждение на казаното.
— Бигфут, не знам какво стана. Последно помня, че бях в студиото за масаж ей там? С една азиатка на име Джейд? И нейната англосаксонска приятелка Бамби?
— Без съмнение, образи на желанието, родени от мозък, накиснат в канабис — хипотезира детектив Бьорнсен.