— Но в смисъл че не съм го направил аз. За каквото и да говорим.
— Естествено.
Бигфут изгледа, докато с кеф отхапваше от замразения си банан, как Док се заема с изпълнението на тежката задача да се върне във вертикална позиция, което бе последвано от други свързани с нея подробности, като например как да я задържи, как да започне да ходи и още от този род. Горе-долу в същия момент забеляза и медицинския екип, и окървавеното тяло, проснато върху една носилка на колела като сурова празнична пуйка, с лице, скрито от полицейско одеяло. От джобовете на трупа непрекъснато изпадаха всякакви неща. Полицаите ги събираха от земята. Док усети, че започва да се панира, най-вече в областта на стомаха.
Бигфут Бьорнсен се усмихна самодоволно.
— Да, почти изпитвам съжаление към цивилния ти стрес — макар че, ако беше повече мъж и по-малко лишеното от топки и изклинчило мобилизацията хипи, което си, може би — кой знае — щеше да си виждал достатъчно такива гледки в ’Нам, че да можеш да споделиш чувството ми на професионална умора при вида на поредния, както ги наричаме, починал, с който трябва да се занимаваме.
— Кой е този? — Док кимна към трупа.
— Беше, Спортело. Тук, на Земята, казваме „беше“. Запознай се с Глен Чарлок, когото търсеше по име само допреди часове, както ще потвърдят и свидетелите. Безпаметните тревомани трябва да внимават повече, когато решават кой да отнесе шантавите им фантазии. Освен това ти очевидно си избрал да ликвидираш личния бодигард на Мики Улфман, човек с доста добри връзки. Името му да ти говори — или в твоя случай — да ти напява нещо? Ах, ето я и колата ни.
— Ей, моята кола…
— И тя като собственика си — на път към ареста.
— Много подло, Бигфут, дори за теб.
— Хайде, стига, Спортело, знаеш, че с радост ще те откараме с нашата. Внимавай с главата.
— Да внимавам с… И как очакваш да го правя, човече?
Не отидоха в центъра по причини, свързани с полицейския протокол, които винаги убягваха на Док, а стигнаха само до управлението в Комптън, където отбиха за паркинга и спряха до един разнебитен ел камино от 68-а. Бигфут излезе от полицейската кола, отиде отзад и отвори багажника.
— Ей, Спортело, ела ми помогни.
— Какво, ще ме извиняваш, по дяволите — запита Док, — е това?
— Бодлива тел — отговори Бигфут. — Четиристотин метра макара с истинска тел тип Глидън10, поцинкована и с четири шипа. Би ли подхванал от другата страна?
Нещото тежеше около четиресет и пет килограма. Ченгето зад волана просто седеше и ги гледаше как го вадят от багажника и го слагат в този на ел каминото, което, спомни си Док, беше колата на Бигфут.
— Проблеми с добитъка, където живееш ли, Бигфут?
— О, тази тел не е за огради, луд ли си, та това е седемдесетгодишна, идеално запазена…
— Чакай малко. Ти… колекционираш… бодлива тел.
Ами всъщност оказва се, че да, а също така и шпори, хамути, каубойски сомбрера, картини от барове, шерифски звезди, калъпи за куршуми, всякакъв тип джунджурии от Дивия запад…
— … ако нямаш нищо против, Спортело.
— Опа, по-полека, Джоли Ранчър, не си търся престрелка с колекционер на бодлива тел, какво си слага в багажника един пич, си е лично негова работа.
— Надявам се да е така — намуси се Бигфут. — Хайде, да влизаме и да видим има ли свободна стая за разпити.
Историята на Док с Бигфут, започнала с дребни, свързани с наркотиците епизоди, спирания за претърсване на булевард „Сепулведа“, поредица от ремонти на входната врата, в последните няколко години бе ескалирала покрай случая „Лънчуотър“, една от немалкото мръсни брачни драми, които по онова време занимаваха Док. Съпругът, данъчен счетоводител, който си бе въобразил, че може да получи качествени детективски услуги срещу никакви пари, бе наел Док да следи жена му. След няколко дни наблюдение на къщата на приятеля й Док реши да се качи на покрива и да поогледа по-отблизо през оберлихта на спалнята отдолу, където се оказа, че протичащите дейности са толкова рутинни — чики без кой знае колко рики, — че той реши да запали един джойнт, за да убие времето, но този, който извади от джоба си в тъмното, се оказа по-приспивателен от очакваното. Не след дълго заспа и полу се изтърколи, полу се плъзна по лекия наклон на покрива от червени керемиди и се спря чак при олука, където положи глава и проспа всички неща, които се случиха след това, а сред тях бяха пристигането на съпруга, значително количество крясъци, както и изстрели, достатъчно шумни, че да накарат съседите да извикат полицията. Бигфут, който се оказа в патрулка наблизо, се появи и завари гаджето и съпруга убити, а жената — привлекателно разрошена, обляна в сълзи и забила поглед в 22-калибрения в ръката си, сякаш за първи път виждаше такова нещо. Док, все още на покрива, продължаваше да хърка.
10
Джоузеф Глидън (1813–1906) — един от „Четиримата големи“ в историята на създаването на бодливата тел. — Б.пр.