— Нали уж беше застрелян.
— Няма значение, просто се радвай, че колата ти е чиста, бензидинът никога не лъже.
— Е, да, ама… от него ставам леко нервен, а ти?
— Друга дума е, няма „р“ в нея — Бигфут се хващаше на това всеки път, — о, но след няколко изхода ще стигнем до парка Канога, искам да ти покажа нещо.
На пътя за излизане от магистралата Бигфут направи обратен завой, без да даде знак, върна се под магистралата и започна да кара нагоре по хълмовете, като накрая спря на едно уединено местенце, което крещеше „Застрелян при опит за бягство“. Док започна да се притеснява, но това, което планираше да направи Бигфут, изглежда, беше да му предложи работа.
— Никой не може да каже какво ще се случи след година или две, но в момента Никсън държи комбинацията за сейфа и пръска пачки гущери в посока на всичко, което дава дори леки признаци на местно правораздаване. Федералното финансиране надхвърля и най-голямото число, което можеш да си представиш, нищо че за повечето хипита то така или иначе е не по-голямо от унциите в едно кило.
— Трийсет и пет… точка… нещо си, това всеки го знае… Момент. Намекваш за работа като в „Модерен отряд“12 ли? Да доноснича срещу всеки, когото срещна, това ли искаш? От колко време се знаем, а още не ме познаваш, а?
— Ще се изненадаш, като разбереш колко хора в шантавата ви хипарска общност намират хонорарите ни за „Специални служители“ за напълно полезни. Особено към края на месеца.
Док се загледа в Бигфут. Измислените бакенбарди, тъпият мустак, прическата, направена от човек, завършил бръснарския колеж на някой пуст булевард далече от всичко, което минава за готино. Като изваден право от задния фон на епизод на „Адам-12“13, сериал, в който Бигфут даже се бе появявал един или два пъти. На теория Док знаеше, че ако някога по причина, която не можеше да си представи в момента, му се прииска да види един друг Бигфут — извън камера, извън униформа, а защо не и женен с деца, — ще трябва да си затвори очите и да подмине всички потискащи подробности от тази гледка.
— Бигфут, ти женен ли си?
— Съжалявам, не си моят тип — той вдигна ръка и показа халката си. — Това говори ли ти нещо, или на планетата Хипи тези работи не съществуват?
— А-а-а, имаш и… дечица?
— Надявам се това не е някаква завоалирана хипарска заплаха.
— Не, просто… леле, Бигфут! Не е ли странно, всеки от нас има мистериозната способност да скапе деня на другия, а не знаем почти нищо един за друг.
— Дълбока мисъл, Спортело. Безцелно бръщолевене на напушеняк, но при все това успя да дефинираш самата същност на правораздаването! Браво! Винаги съм знаел, че имаш потенциал. Е! Какво ще кажеш?
— Нищо лично, но последният портфейл, от който искам пари, е твоят.
— Ей! Я се събуди, може да ти изглежда, че всичко е Сън и Щастие в Магическото кралство, но в действителност става дума за, както й казваме ние… „Реалността“.
Е, Док нямаше брадата, но краката му бяха обути в сандали уараче от автомобилна гума отнякъде на юг от границата, които можеха да минат за библейски, така че започна да се чуди колко ли невинни братя и сестри е качвал сатаничният детектив Бьорнсен тук, на това лично негово живописно възвишение, за да обхване с жест зашеметения от слънцето град и да им каже как могат да имат всичко, което се купува с пари.
— Не ми казвай, че няма да са ти от полза. Знам я крилатата фраза от „Фрийк Брадърс“14, че е по-добре да имаш трева, когато си без пари, отколкото обратното, затова не се съмнявай, че можем да предложим компенсация и в по-подходяща за инхалиране форма, ако мога така да се изразя.
— Имаш предвид…
— Спортело. Положи малко усилия и измъкни съзнанието си от онези вехти детективски времена, вече ни залива вълната на бъдещето и тя идва право от „Глас хаус“15. Всички стаи с доказателства там долу в центъра са отдавна пълни и сега поне веднъж месечно на отдела по конфискация му се налага да наема складово пространство в дълбоката провинция и да го пълни до тавана с блок след блок — Акапулко Голд! Панама Ред! Мичоакан Айспак! — безброй килограми праведна трева, ти само кажи цифра, каквато и да е, ще можем да ти я осигурим. А това, което не успееш да изпушиш — колкото и малко вероятно да ми се струва, — винаги можеш да продадеш.
— Добре че не набираш играчи за НАСС16, Бигфут, досега да си загазил яко.
12
The Mod Squad (1968–1973) — успешен полицейски сериал за три хипита, наети от полицията да работят под прикритие в света на южнокалифорнийската контракултура. — Б.пр.
14
The Fabulous Furry Freak Brothers (1971–1997) — известен ъндърграунд комикс; външният вид на Хоакин Финикс, който играе ролята на Док във филма на Пол Томас Андерсън по „Вроден порок“, е отчасти повлиян и от образите в този комикс. — Б.пр.