Док се качи на магистрала „Санта Моника“ и точно когато се прехвърляше на южното платно на „Сан Диего“, мъглата се отправи на еженощния си поход към вътрешността на континента. Той отмахна косата от лицето си, усили звука на радиото, запали една „Куул“, потъна назад в седалката като за бавно каране и загледа как всичко започва да изчезва, дърветата, храстите между платната, жълтият училищен автобус в Палмс, светлините по хълмовете, знаците по магистралата, които ти казваха къде си, самолетите, спускащи се към летището. Третото измерение ставаше все по-неубедително — редицата четири задни светлини отпред можеше да принадлежи на две отделни коли, движещи се на безопасно разстояние една от друга в съседни платна, или пък да са двойните задни на един-единствен автомобил, беше му невъзможно да каже кое, нищо че бяха точно под носа му. В началото мъглата се стелеше на отделни талази, но скоро те се сляха и сгъстиха, станаха едно цяло и всичко, което Док виждаше, бяха светлините на фаровете, очни стълбчета на извънземно, впити в притихналата белота, както и светлинките на таблото, където скоростомерът единствено му казваше колко бързо се движи.
Продължи да пълзи, докато накрая не видя друга кола и се нареди зад нея. След известно време в огледалото за задно виждане видя как още една кола се нарежда зад него. Беше станал част от конвой с неизвестни размери, всяка кола, свързана със задните светлини на предната, като керван в пустинята на възприятията, сглобен набързо с цел прекосяване на някаква зона на слепота. Едно от малкото неща, които бе виждал хората в този град да правят без пари, без да се броят хипарите, разбира се.
Док се зачуди колко ли от познатите му бяха уловени от тазвечерната мъгла и колко ли са си вкъщи, оковани от нея пред телевизора, или пък колко са в леглото, напът към съня. Един ден — според него Спарки щеше да го потвърди — телефоните ще са стандартна част от обзавеждането на всеки автомобил, може би ще има и компютри за таблото. Хората ще могат да си разменят имена, адреси и истории, да създават асоциации на випуска, за да се събират веднъж годишно в някой бар, всеки път на изхода на различна магистрала, и да си спомнят как една вечер много отдавна са създали временна комуна, за да си помагат един на друг, докато не се вдигне мъглата.
Включи Вибрасоника. По Кей Кю Ей Ес вървеше магистралната класика за троен език на Фапардокли Super Market, като цяло идеална за шофиране из Ел Ей — макар че при пътните условия тази вечер Док би предпочел който и да е друг ритъм, — а после пуснаха няколко буутлега на „Елефънт’с Мемъри“, както и кавъра на Stranger in Love на „Спаниълс“ и God Only Knows на „Бийч Бойс“, на която, осъзна в един момент той, бе започнал да си припява. Погледна към датчика за газта и видя, че повече от половината резервоар е пълен. Имаше и чаша кафе от „Зъки“ и почти пълна кутия цигари.
От време на време някой отпред даваше мигач за надясно и плахо се отделяше от редицата, за да намери пътя си навън от магистралата. По-големите знаци за изходите отгоре бяха напълно невидими, но в някои моменти по-малките долу на самия път се виждаха точно там, където изходното платно започваше да се отлепя от главното. Така че човек винаги трябваше да вземе решение в последната възможна минута.
Док си каза, че ако пропусне изхода за Гордита Бийч, ще свие в следващия, чийто знак успее да разчете, и оттам ще намери пътя си обратно по обикновените улици. Знаеше, че при „Роузкранс“ магистралата прави рязък завой на изток и че в един момент при булевард „Хоторн“ или при „Артезия“ ще успее да избяга от мъглата, освен ако тази вечер тя не се разпростреше още повече и не покриеше целия регион. Ако това се случеше, може би тя щеше да се задържи с дни, а той — да продължи да кара покрай Лонг Бийч, през Ориндж Каунти и Сан Диего, през граница, на която заради мъглата няма да се знае кой е мексиканец, кой е англосаксонец, кой изобщо е. Преди това обаче имаше вероятност да му свърши газта и да се наложи да се отдели от кервана, да отбие край пътя и да изчака. Онова, което щеше да се случи, каквото и да беше то. Например някой забравен джойнт да се материализира в джоба му. Някое магистрално ченге да дойде и да реши да не го тормози. Някоя развълнувана блондинка в стингрей да спре и да му предложи да го закара донякъде. Мъглата да се разсее и този път да се окаже, че под нея се е криело нещо ново.