Две
Док пое по магистралата. Лентите в посока изток гъмжаха от микробуси VW, боядисани в трептящите образи на десена пейсли, грундирани градски хемита7, удита8 от автентичен диърборнски бор, поршета, карани от телевизионни звезди, кадилаци, понесли зъболекари към извънбрачни срещи, ванове без прозорци, приютили потресаващи тийндрами в развитие, пикапи с матраци, пълни с братовчеди от провинцията на окръг Сан Хоакин, всички понесли се към необятните и безхоризонтни полета от къщи под линии от електрически кабели и с радиа, лутащи се между едни и същи АМ станции, под небе като разредено мляко и под бялата бомбардировка на слънце, редуцирано от смога до петно от вероятност, в светлина, на която започваш да се чудиш дали нещо като онова, на което му викаш „психеделично“, въобще може да се случи, или пък — кофти тръпка! — дали не се случва, само че някъде на север.
Още от „Артезия“ Док започна да забелязва табелките за „Ченъл Вю Истейтс, една идея на Майкъл Улфман“. Там вече бяха очакваните местни двойки, които изгаряха от нетърпение да огледат новия НаБок9, както леля Рийт нерядко наричаше повечето къщи, проектирани като по шаблон. От време на време в краищата на предното стъкло на Док се появяваха черни пешеходци, объркани, както вероятно е бил и самият Тарик, и оглеждащи се за стария им квартал, за стаите, които са обитавали ден след ден, солидни като пространствените оси, а сега изгубени някъде сред хаоса и разрухата.
Мястото на строежа се простираше чак до маранята и носеше мекия мирис на частиците мъгла в смога, както и на пустинята под паважа — по-близо до пътя имаше модели на къщи, по-навътре бяха истинските, вече завършени, а зад тях се мержелееха скелетите на новите конструкции, които бавно поглъщаха празните пространства. Док мина с колата през портата и стигна до отрязък циментирана почва, където вече бяха поставени улични знаци, макар и да липсваха уличните настилки. Паркира на ъгъла на бъдещите „Кауфман“ и „Броуд“ и тръгна обратно пеша.
Разкриващи филтрирана гледка към почти занемарен ръкав на аварийния канал „Домингес“, забравен и отрязан от цели мили пълнеж или, иначе казано, боклук от както успешни, така и провалили се индустриални начинания, тези домове бяха в нещо като испански колониален стил с не съвсем издръжливи на голяма тежест балкончета и покриви от червени керемиди, чиято идея беше да напомнят на по-скъпи градове като Сан Клементе или Санта Барбара, нищо че никъде наоколо не се виждаше и едно дръвче за сянка.
Близо до това, което би трябвало да е предната порта на Ченъл Вю Истейтс, Док попадна на изкуствена минипиаца, направена там основно за нуждите на строителните работници, с магазин за алкохол, ресторантче за сандвичи с един плот за хранене, бар за бира, където можеше да се играе билярд, и студио за масажи, наречено „Планетата на мацките“, пред което той видя редица добре поддържани мотоциклети, паркирани с военна прецизност. Изглежда, тук бе най-вероятното място да намери банда лоши момчета. Плюс това, ако всички са там, имаше вероятност и Мики да е с тях. Воден от предположението, че собствениците на моторите са дошли, за да разпуснат, а не чакат строени вътре, за да му начукат канчето, Док пое дълбоко въздух, обгради се с бяла светлина и прекрачи прага.
— Здрасти, аз съм Джейд. — Млада и енергична азиатка в тюркоазено ципао му подаде ламинирано меню с предлаганите услуги. — И моля, обърни внимание на „Специалитета за лизачи“, който важи до края на работния ден.
— Хмм, не че четиринайсет и деветдесет и пет долара не е егати яката цена, но всъщност се опитвам да намеря един човек, който работи за господин Улфман.
— Жестоко. Той обича ли да лиже?
— Е, Джейд, това ти ще ми кажеш, името на пича е Глен.
— А, да, Глен идва тук, всички идват. Случайно да имаш цигара? — Той й извади една „Куул“ без филтър. — Ууу, като в затвора. Там нямаше много за лизане, а?
— С Глен бяхме в Чино горе-долу по едно и също време. Днес виждала ли си го?
— Беше тук допреди минутка, когато всички се чупиха. Да не се случва нещо? Ти да не би да си ченге?
— Ми да видим. — Док огледа краката си. — Нее… не съм с правилните обувки.
— Питам те, щото, ако си ченге, имаш право да пробваш безплатно „Специалитета за лизачи“.
— Ами ако съм лицензиран частен детектив? Това би ли…
— Ей, Бамби!
И през мънистените завеси, като че ли е била на таймаут по време на мач по плажен волейбол, влезе блондинка в светещи на тъмно бикини в тюркоазено и оранжево.
7
Hemi — двигател на „Крайслер“, станал нарицателно, както за градските им автомобили (street hemi), така и за състезателните (race hemi). — Б.пр.
8
Woodie — стил на автомобилна каросерия, при който някои външни части на колата са от дърво. — Б.пр.
9
НаБок — надценен боклук; използваният от Пинчън акроним е OPPOS (Over-Priced Piece of Shit), част от жаргона на брокерите на недвижими имоти. — Б.пр.