— И не се ли уплаши?
— По-късно се уплаших — призна си Удалов. — Отначало бях много възмутен. Докарал тук булдозер, затворил пътя, плаши хората и което е особено, булдозерът също не е наше производство. Тогава пришълецът се смути и ми казва: „Извинете, ще бъдете ли така любезен да ме последвате, за да поговорите с нашето началство?“
Жената на Кац се надвеси от прозореца чак до кръста и за малко не се изтърси долу.
— И ти отиде?
— Че защо не. Отидох. Мушнах се под бариерата, минах завоя, а там зад хълмчето пред очите ми се откри изумително зрелище и чак тогава някак си вътрешно разбрах всичко. Тридесетина метра от пътя бяха напълно негодни, сякаш някой беше удрил на това място с грамаден чук или отгоре беше се стоварила лавина. Но тутакси разбрах каква е работата — малко по-долу на склона стооеше кривната на една страна тяхната летяща чиния.
— А тя имаше ли някакви отличителни знаци? — запита подозрително Погосян.
— Никакви отличителни знаци — каза Удалов. — На тях знаци не са им необходими. Стои си чинията, а около нея сума пришълци. Едни поправят чинията, други работят на пътя. Техника, приспособления, пътностроителни машини — да се чудиш просто как всичко това се е побрало в тази чиния.
Грубин излезе през прозореца — отначало измъкна краката си, а после целият се изниза — и се приближи.
— Питам ги: „Принудително кацане ли?“ Един от тях идва до мен и ми казва: „Възмутително кацане. Безобразно кацане. Откровено казано, направих на щурмана две строги предупреждения.“ Питам го: „Защо толкова строго.“ И тогава той ми отговаря…
В този момент Удалов прекъсна разказа си, защото и той като Шехеразада почувствува, че слушателите са изцяло завладени от разказваната история.
Вдигна лице към прозореца на квартирата им и за пита строго:
— Ксения, скоро ли ще вечеряме? Ксения не отговори.
— Има време, ще вечеряш — каза Кац. — Я си довърши по-напред приказчицата.
— За някой е приказка, а за друг действителност — отвърна Удалов и никой не се изсмя.
— Продължавай нататък — каза Васил Василиевич. — Става хладничко.
— Та питам аз, значи — продължи Удалов, след като запали цигара: — „Защо толкова строго?“ А главният пришълец ми отговаря: „Какво да се прави? Я си представете — казва, — че сте на наше място. Долитаме на чужда планета. Имаме строга заповед — казва — да не влизаме в контакт, а да проведем само визуални наблюдения. Туземните цивилизации — казва — трябва да се развиват по свои закони.“
— Че кои са тия туземни цивилизации? — запита Погосян.
— Ние — отвърна Грубин вместо Удалов.
— Ние не сме туземци — каза Погосян. — Тази дума е оскърбителна. Какво излиза, че ние ходим голи? Така ли?
— Не се обиждай — рече му Грубин.
А Удалов продължаваше:
— „Избираме тихо място — казва ми главният пришълец — в покрайнините на някое незначително градче…“
— Кое да е незначително градче? — запита Погосян. — Велики Гусляр ли е незначително градче, а?
— „Избираме незначително, тихо градче, искаме да кацнем не много далеч, да вземем образци от флората и да направим най-различни снимки. И ето че по вина на този хапльо шурмана става катастрофа!“
— Много добре е сторил — рече старицата Ложкина. — Много добре е сторил, че е предупредил строго щурмана. Щом са го пуснали да лети в космоса, трябва да си отваря очите, а не да се заплесва.
— Може пък да е видял отгоре колко е прекрасна нашата земя в околностите на Велики Гусляр — каза жената на Кац — и просто ръката му да е трепнала?
— А при тях предупрежденията какви са, стигат ли до изолиране на предупредения или как?
— Не знам, не ги попитах — каза Удалов. — На когото не му е интересно, да си иде. Не ми пречете. Обърнахте го на дискусия.
Чувствувайки, че е център на внимание, Удалов явно стана по-безочлив и в тона му се появиха метални нотки. Слушателите се умълчаха.
— Край нас двамата сноват насам-натам роботи, машини, космонавти, бързат, за да не научи земната общественост, че са се изложили. Началникът съкрушено поклаща шлема, въздиша по своему и продължава: „А представяте ли си как ще се чувствуваме, ако Галактиката научи, че нашият кораб е разбил път на Земята, в околностите на Велики Гусляр? А знаете ли как ще ни се смеят нахалните акарили от планетата Цук? Как ще мяукат и ще се кискат, гаврейки се с нас, подлите тумси? Как, вайкайки се, ще клатят всичките си глави мъдрите йъкики? Ще ни изложат по цялата Галактика.“
— Да, изглежда, че при тях предупреждението е със строго изолиране — каза Васил Василиевич.
— Че как си запомнил всичките тия имена бе, Корнелий? — запита Грубин.