Няма довиждане, няма пожелания за приятен ден. Само бърз поглед към колата да се увери, че вратата ми е заключена, преди да включи алармата.
– Какво гледаш? – пита глас зад гърба ми, докато наблюдавам как брат ми изчезва сам в сградата на училището. Обръщам се и веднага започвам да ровя за информация. Кери. Най-добрата ми приятелка от четвърти клас.
– Брат си.
– Защо? Само заема излишно пространство това момче!
И ето кое е странното: макар че тя произнася моите мисли на глас, когато ги чувам от устата ù, у мен се задейства защитен механизъм.
– Стига – заявявам.
– Стига? Ти шегуваш ли се?
Сега вече си мисля: Тя знае нещо, което аз не знам. Решавам да си държа устата затворена, а тя с облекчение сменя темата на разговор.
– Какво прави снощи?
Подсъзнанието ми сякаш се е сдобило с око и там проблясва лицето на Рианън. Опитвам се да го отблъсна, но е трудно да премахнеш нещо толкова голямо от съзнанието си. Когато животът ти даде възможност да изживееш необятното, то остава покрай теб, залепва се за живота ти и го виждаш, накъдето и да обърнеш очи, и иска да изскочи с всяка дума, която казваш.
– Нищо особено – отговарям, без да си давам зор да влизам в паметта на Лесли. Този отговор винаги върши работа. – А ти?
– Не получи ли съобщението ми?
Казвам, че батерията на телефона ми е паднала.
– Това обяснява защо все още не си ме питала. Познай какво стана! Кори ми писа в чата. Говорихме цял час.
– Еха!
– Да, нали? – въздъхва щастливо тя. – След толкова много чакане, се случи. Дори не знам как е разбрал ника ми. Не си му казала ти, нали?
Не мога да не проверя информацията. Това е въпрос, който наистина може да се окаже фатален. Не сега, но след време. Ами ако Лесли заяви, че нищо не е казала, и след време Кери разбере, че точно тя му е дала ника ù, или ако Лесли потвърди, че му е казала, а после се окаже, че не е вярно?
Кори е Кори Хандълман, в когото Кери е влюбена от три седмици. Лесли не го познава добре и не намирам никаква информация или спомен да му е давала ника ù.
– Не, не съм му го давала – казвам и клатя глава.
– Е, доста се е потрудил да го намери – обявява тя още по-доволна.
(Или просто го е видял в профила ти във Фейсбук.)
Чувствам се виновен за хапливата си забележка, която дори не изричам на глас. Това е най-трудната част – да се събудиш в тяло на човек, който прекарва прекалено много време с най-добрия си приятел или приятелка, към които самият аз не изпитвам нищо – не им вярвам безрезервно, дори изобщо не им вярвам и много скоро подлагам всичко на съмнение.
Кери е много развълнувана от случилото се с Кори и аз се преструвам, че също се вълнувам. Едва когато се разделяме за първия час, у мен изригва бурно чувство, което не знам как да възпра. Странно, защото досега можех. Завист. Макар че не го казвам с толкова много думи, изпитвам истинска завист, че Кери може да има Кори, а аз никога няма да имам Рианън.
Това е нелепо, опитвам се да се упрекна. Жалък си. И смешен.
Когато човек живее като мен, не може да си позволява лукса да завижда и да ревнува. Ако си позволи такива чувства, те ще го унищожат.
Третия час имаме музика. Казвам на учителя, че съм си забравила кларинета у дома, макар че е в шкафчето ми. На Лесли ù пишат минус и я карат да си вземе часа дори без кларинет, но хич не ме е грижа.
Не мога да свиря на кларинет.
Клюката за Кери и Кори се разнася бързо, но, в общи линии, всички са доволни. Приятелите ни говорят за тях. Не мога да кажа със сигурност дали се радват, понеже двамата си подхождат и ще са хубава двойка, или защото Кери най-сетне ще млъкне.
Когото виждам Кори на обед, не съм изненадан, че изглежда съвсем невзрачен. В действителност малцина са толкова привлекателни, колкото изглеждат в очите на влюбените в тях. Предполагам, че така и трябва да бъде.
Кори идва на нашата маса да каже здрасти на Кери, но не остава да се храни с нас, макар че му правим място. На Кери изобщо не ù прави впечатление. Просто се радва, че е минал да я види и не е сънувала този разговор по интернет, че разговорите за обикновени неща не са прераснали в сериозни разговори от сорта „кой знае какво ще се случи после“.
Както и предполагах, момичетата в обкръжението на Лесли са доста мудни – мислят за целувки, но не и за секс. Устните са вратите на желанията ни.
Искам да избягам, да пропусна втората част от деня.
Ала без нея няма да е същото.