– Предполагам, че вие знаете повече от мен – заявявам.
– Защо брат ти и Джош са се били? Те са толкова добри приятели.
Представям си десетгодишния Джош и наистина вярвам, че на някакъв етап двамата са били добри приятели. Но вече не са.
– Седни – изкомандва баща ми и сочи стола в кухнята.
Сядам.
– Къде е той сега?
– Не знам, честна дума.
– Казва истината – обажда се майка ми. – Винаги познавам, когато лъже.
Макар че самият аз имам прекалено много причини да не докосвам наркотици, започвам да разбирам защо Оуен го прави.
– Тогава да те попитам така – продължава баща ми. – Брат ти търгува ли с наркотици?
Добър въпрос. Инстинктът ми казва НЕ. Уви, много зависи какво се е случило между него и Джош Улф. Ето защо не отговарям. Просто гледам в една точка.
– Джош твърди, че наркотиците в якето му са купени от брат ти – продължава баща ми. – Искаш да ми кажеш, че не са, така ли?
– Намерили ли са наркотици в Оуен? – питам.
– Не – отговаря майка ми.
– А в шкафчето му? Проверили ли са шкафчето му?
Майка ми клати глава.
– А в стаята му? Намерихте ли нещо в стаята му?
Майка ми изглежда изненадана.
– Знам, че сте търсили в стаята му – казвам.
– Не сме намерили нищо. Все още. Трябва да претърсим колата му. Дай ми ключовете…
Надявам се Оуен да е разкарал всичко от колата. Ако изобщо е имало нещо. Оттук нататък нищо не зависи вече от мен. Давам му ключовете.
Не мога да повярвам, че са тършували и в моята стая.
– Съжалявам – казва майка ми. Очите ù са пълни със сълзи. – Мислехме, че брат ти може да е скрил наркотиците в стаята ти, без да знаеш.
– Няма проблем – отвръщам, по-скоро за да я разкарам. – Ще подредя.
Но не съм достатъчно бърза. Телефонът ми звъни. Държа го така, че майка ми да не види името на Оуен на екрана.
– Здрасти, Кери – казвам.
Оуен е умен и веднага се сеща, че трябва да говори тихо, за да не чуят гласа му.
– Ядосани ли са? – прошепва.
– Ти как мислиш?
– Чак толкова ли е зле?
– Претърсили са стаята му, но не са намерили нищо. Сега ще търсят в колата му.
– Не ù разправяй тези неща! Затваряй телефона – виква майка ми.
– Съжалявам, майка ми е тук и ми се кара, че ти разказвам. Къде си? У вас ли? Може ли да ти се обадя по-късно?
– Не знам какво да правя – казва той.
– Да, ще се върне. Все ще се върне по някое време, нали?
– Виж, чакай ме на детската площадка след половин час.
– Трябва да затварям вече, но, да, непременно.
Затварям. Майка ми ме гледа подозрително.
– Не съм виновна аз, за да си ядосана на мен, а не на него – напомням ù аз.
Горката Лесли ще трябва да се справи с хаоса в стаята си утре сутринта – не ми се ще да влизам в паметта ù и да проверявам къде стои всяка вещ, а сега най-важното е да разбера къде е детската площадка, за която ми каза Оуен.
Има една в началното училище на около четири пресечки от дома ни. Това трябва да е.
Оказва се много трудно да се измъкна от къщи. Чакам, докато тримата решават да се върнат в стаята на Оуен и да тършуват на нова сметка, а аз се изнизвам през задната врата. Знам, че е рисковано, защото в мига, в който разберат, че ме няма, ще ми го изкарат през носа.
Но ако Оуен се върне с мен, всичко ще се забрави.
Знам, че трябва да се съсредоточа върху най-големия проблем сега, но не мога да спра да мисля за Рианън. Училището вече е приключило. Дали тя е с Джъстин? И ако е така, дали той се държи добре с нея? Дали нещо от вчерашния ден е останало у него? Надявам се, но нямам никакви очаквания.
Оуен не се вижда никъде. Отивам до люлките и сядам на едната. Най-накрая го виждам да крачи към мен.
– Винаги избираш тази люлка – казва и сяда на другата.
– Така ли?
– Да.
Чакам да ми каже нещо.
Мълчи.
– Оуен, какво се случи?
Клати глава – няма да ми каже. Спирам люлката и стъпвам на земята.
– Това е глупаво, Оуен. Имаш пет секунди да ми кажеш какво се е случило или се махам и се прибирам у дома. Ще останеш сам каквото и да става.
Оуен е изненадан от реакцията ми.
– Какво искаш да кажа? Джош ми доставя тревата. Затова се сбихме. Твърди, че му дължа пари, а аз не му дължа нищо. Започна да ме бута и аз го бутнах. И ни хванаха. Тревата беше у него и той каза, че аз съм му я продал. Много хитро, нали? Отрекох, но той е във всички извънкласни проекти, така че кой ще ми повярва?
Оуен определено е успял да убеди себе си, че това е самата истина, но не мога да разбера дали това е истината, или е само неговата истина.
– Трябва да се прибереш. Татко е обърнал цялата ти стая с краката нагоре. Не са намерили нищо. Предполагам, че не са намерили нищо и в колата. Нито в шкафчето ти. Така че сега няма проблем да се прибереш.