След това се сещам, че има още един човек на света, който, макар и смътно, знае, че съществувам. Проверявам другата си поща да видя дали ми е писал наскоро.
Писал е.
Двадесет неотворени писма от Нейтън.
Всеки следващ имейл звучи по-отчаяно от предишния.
Моля те само за едно – да ми дадеш обяснение. След това ще те оставя на мира. Просто трябва да знам.
Отговарям му.
Добре. Къде искаш да се видим?
Кейси не може да кара със счупен крак, а Нейтън е наказан да не се качва в кола известно време след онова, което му причиних. Налага се родителите ни да ни закарат. Макар да не казвам къде отивам, майка ми и баща ми си мислят, че излизам на среща.
Работата е там, че Нейтън очаква да види момче на име Андрю, защото така му казах предишния път. Но ако се налага да му кажа истината, появявайки се като Кейси, това ще потвърди думите ми.
Срещаме се в един мексикански ресторант до дома му. Исках да сме на обществено място – и то на такова, че да не събудим подозрението на родителите си. Ето че влиза. Облечен е почти като за среща. Въпреки че не е спортен тип, със сигурност е положил много усилия днес да изглежда добре.
Бях му казал, че съм с патерици. Вдигам едната и му махам. Нейтън обаче не знае, че съм момиче. Само за днес. И това не знае. Реших да му съобщя подробности, когато се видим. Изглежда ужасно объркан.
– Здравей, Нейтън – казвам, когато се приближава до масата. – Сядай.
– Ти си Андрю?
– Ще ти обясня. Просто седни.
Сервитьорът усеща напрежението между нас и веднага предлага специалитетите на заведението. Пълни чашите ни с вода. Поръчваме.
После трябва да си говорим.
– Ти си момиче – отбелязва Нейтън.
Напушва ме смях. Защо е толкова смутен, че е бил обсебен от момиче, а не от момче? Какво значение има?
– Понякога – отговарям, а това само го обърква още повече.
– Кой си ти?
– Ще ти кажа, но нека поръчаме основното.
Не му вярвам, но твърдя обратното, защото искам да бъде откровен с мен и да ми се довери. Рискът за мен е огромен, но не мога да измисля друг начин да отговоря на въпросите му. Надявам се отговорите да го успокоят.
– Само един човек знае за това – започвам и после му разказвам кой съм.
Обяснявам му за преместването от тяло в тяло. Разказвам му какво се е случило в деня, в който бях в неговото тяло. Казвам му защо съм сигурен, че няма да се случи никога повече. Знам че за разлика от Рианън, той няма да се усъмни, защото поглъща обяснението ми с разбиране. Попива истината. Всичко съвпада с личното му преживяване. Аз съм отговорът на всички негови съмнения, понеже по някакъв начин съм го накарал да запомни. Не знам защо. След сблъсъка на моето съзнание и неговото тяло остана празнина. Сега запълвам празнината.
Когато свършвам с разказа си, той не знае какво да каже.
– Значи… боже… утре… няма да си в това тяло?
– Не.
– Ами тя…?
– Вероятно ще си спомня, че е излязла на среща с момче, но нищо не е станало. Няма да помни, че се е видяла с теб. Просто ще има бегла представа, ще знае толкова, колкото да не се изненада, когато родителите ù я попитат как е минала срещата. Никога няма да си спомни, че е била с теб, нито че е била тук.
– А защо аз си спомнях?
– Може би защото те напуснах прекалено бързо и не ти оставих друг, по-хубав спомен от деня. Сигурно съм искал да ме намериш. Не знам.
Храната, която сервираха по средата на разговора, е почти непокътната.
– Това е невероятно, човече – заявява Нейтън.
– Не бива да казваш на никого – напомням му. – Помни, че ти имам доверие.
– Знам, знам – казва разсеяно и започва да се храни. – Това е между мен и теб.
В края на обяда Нейтън споделя, че разговорът му е помогнал много. Истината му е помогнала. Пита ме дали можем да се видим на другия ден, за да се убеди, че преместването от тяло в тяло е… истина. Отвръщам, че не съм сигурен, но че ще се постарая.
Родителите ни вземат. На път за дома майката на Кейси ме пита как е минала срещата.
– Добре… Поне така мисля.
Това е единственото вярно нещо, което ù казвам през целия път.
ден 6028
На следващия ден е събота. Събуждам се като Ейнзли Милс. Алергична към глутен, страхува се от паяци и е горд собственик на три шотландски териера. Две от кучетата спят в леглото ù.
При други обстоятелства бих си помислил, че ме чака съвсем обикновен ден.
Нейтън ми е писал имейл, че иска да се видим. Пита дали имам кола и дали мога да отида в дома му, понеже не разполага с кола, тъй като родителите му са заминали за уикенда.
Рианън не ми е писала, така че отивам при Нейтън. Ейнзли казва на родителите си, че излиза на пазар с приятелки. Не я спират, нито питат повече. Дават ù ключовете от колата на майка ù и ù напомнят да не закъснява. Искат вечерта да остане при малката си сестра, защото в пет часа отиват на гости. Сега е едва единадесет, имам предостатъчно време и им обещавам, че ще се върна много преди това.