След малко ù се обаждам.
– Извинявай. Разговарях с майка. Каза, че трябва да те каня по-често у дома.
– За входната врата ли става дума, или за прозореца?
– За входната врата.
– Е, май едно птиче е кацнало на раменете ни и ни съобщава, че правим още крачка напред.
Прозявам се и веднага се извинявам.
– Няма защо да се извиняваш, сънчо. Сънувай сладки сънища. Сънувай мен.
– Обещавам.
– Обичам те.
– Обичам те.
Затваряме, защото след такива думи няма какво да се добави.
Искам да върна на Зара живота ù. Заслужавам такъв живот, но не искам да е за нейна сметка.
Ще си спомня всичко. Така решавам.
Няма да помни горчивината и тъгата ми, а щастието, което ги причини.
ден 6031
Събуждам се с треска, тялото ме боли.
Майката на Джули идва да провери как съм. Казва, че снощи съм била добре.
Болест ли е това, или разбито сърце?
Не знам.
Термометърът показва, че съм добре, но всъщност не съм.
ден 6032
Имейл от Рианън. Най-сетне.
Искам да те видя, но не съм сигурна дали е редно да го правим. Ще ми се да знам какво става, но се страхувам, че всичко ще започне отначало. Обичам те, наистина, ала се страхувам, че любовта ще измести останалото и ще стане прекалено важна. Защото ти винаги ще ме напускаш. Винаги ще си отиваш. Не можем да отречем очевидното.
Р.
Не знам как да отговоря. И не отговарям. Решавам да се изгубя в деня на Хоуи Мидълтън. Приятелката му му вдига скандал, че напоследък прекарва твърде малко време с нея.
Хоуи не знае какво да каже. Всъщност мълчи, а това я вбесява още повече.
Трябва да си тръгна.
Ако тук има неща, които никога няма да притежавам, би трябвало да има и такива, които няма да намеря тук.
Трябва да ги търся другаде.
ден 6033
Събуждам се като Александър Лин. Алармата му е песен, която много харесвам. Така се събуждам много по-лесно.
Харесвам и стаята му. Много книги. Някои от кориците са се прокъсали от четене. В ъгъла има три китари. Едната е електрическа и е включена към усилвателя. Свирил е предната нощ. В другия ъгъл е разположен диван с цвят на зелен лимон и веднага ми става ясно, че тук е мястото, където приятелите му идват, за да се почувстват като у дома си, когато не се чувстват така в собствените си домове.
Навсякъде има залепени бележки с цитати. На компютъра виждам една с мисъл на Бърнард Шоу: „Танцът е перпендикулярният израз на хоризонталното желание.“.
Някои цитати са написани с неговия почерк, други са от негови приятели. Аз съм морж. Аз съм никой. А ти кой си? Нека мечтателите събудят заспалата нация.
Още преди да опозная Александър, той вече ме кара да се усмихвам.
Родителите му са щастливи, когато го виждат дори на закуска.
– Сигурен ли си, че ще се справиш сам този уикенд? – пита майка му. Той отваря хладилника, който е претъпкан с храна за месец. – Мисля, че купихме всичко необходимо, но ако имаш нужда от нещо, вземи пари от плика.
Струва ми се, че изпускам нещо, че трябва да кажа или да направя нещо. Влизам в паметта му и разбирам, че родителите му имат годишнина от сватбата и заминават на двудневно пътешествие, а подаръкът, който Александър трябва да им даде, е горе в стаята му.
– Връщам се след секунда – казвам и тичам по стълбата. Намирам подаръка в гардероба. Чанта, покрита с лепящи се бележки – всичко, което родителите му са му казали през годините. От „А като Александър“ до „Никога не забравяй да следиш какво става отстрани“.
Занасям чантата долу и когато майка му и баща му я отварят, намират десет часа музика за десетчасовото пътуване и сладки, които той е изпекъл. Баща му го прегръща силно, майка му се приближава и тримата се прегръщат. За секунда забравям кой съм.
Шкафчето на Александър е също покрито с жълти бележки с цитати. Някои са напечатани, други са писани на ръка. Най-добрият му приятел Мики пристига и ми предлага половин мъфин – само долната част, защото той обича коричката. После ми разказва за Грег, момчето, в което е влюбен от векове… всъщност почти три седмици. Изпитвам перверзно желание да кажа на Мики за Рианън, която е едва на два града от мен.
Влизам в паметта на Александър и разбирам, че в момента не е влюбен, но ако се влюби, ще е в момиче. Мики не го разпитва за чувствата му.
Скоро при тях идват и други приятели и всички говорят за предстоящата „Битка на бандите“. Очевидно Александър свири в три състава, включително и в групата на Мики. Момчето просто обича музика.
С напредването на деня все по-силно се убеждавам, че Александър е човекът, който се опитвам да бъда. Ала онова, което доизгражда характера му и допринася за чара му, е способността му да се придържа към започнатото, да не се отказва, да не си тръгва, да е до хората, които обича, денем и нощем.