Приятелите му разчитат на него и той разчита на тях – съвсем обикновен баланс, върху който са изградени толкова много съдби.
Решавам да проверя дали са верни предположенията ми. В часа по математика влизам в спомените на Александър. И сякаш в една и съща секунда включвам поне сто телевизора. Виждам толкова много мигове от живота му. Хубавите спомени. Тъжните и трудните моменти.
Приятелката му Кара му казва, че е бременна, но той не е бащата – просто тя му вярва повече, отколкото на истинския баща на нероденото ù дете. Бащата на Александър го съветва да не отделя толкова време на китарата, защото музиката е като задънена улица. Пие трети „Ред Бул“ в четири сутринта, за да довърши есето си, понеже е бил с приятели до един часа. Катери се по стълбата към дървената къщичка в клоните на дърво. Късат го на шофьорския изпит и едва не се разплаква, когато инструкторът му заявява, че няма да вземе книжка. Сам е в стаята си и свири една и съща мелодия на акустичната китара, свири я от часове и се опитва да разбере какво означава. Джини Дълс къса с него и му казва, че го харесва само като приятел, а той знае истината – тя харесва Брандън Роджърс. На шест години е и се люлее на люлката все по-силно и по-силно, убеден е че човек се чувства така, когато лети. Тайно слага пари в портфейла на Мики, за да може да плати своя дял от общата сметка на компанията. На Хелоуин е облечен като Тенекиения човек. Майка му си е изгорила ръката на печката, а той не знае какво да прави. Първото утро, след като взема книжка, кара до океана, за да види изгрева. Когато стига до брега, е съвсем сам.
Спирам и се вглъбявам в себе си. Не знам дали ще успея да се отърва от изкушението, което Пули ми предложи: ако можех да остана в живота му, бих ли го направил? Всеки път, когато си задавам този въпрос, се оказвам размазан от собствения си живот, захвърлен обратно там.
Не съм в състояние да спра мислите, които пълнят съзнанието ми. Ами ако наистина има начин да остана? Всеки човек е възможност. Безнадеждните романтици го усещат най-силно, но дори и за останалите единственият начин да продължат напред е, като виждат възможност в другите.
Колкото повече се вглеждам в Александър, който сякаш отразява целия свят и светът се отразява в него, толкова повече го възприемам като възможност. Вероятно е напълно отдаден на всичко онова, което означава толкова много за мен. Нежност и доброта. Съзидателност. Обвързаност и ангажираност към света, към възможностите, които съзира в хората около себе си.
Денят преваля. Имам съвсем малко време да реша какво да правя с възможностите, които ми дава Александър.
Часовникът върви напред. Понякога не го чуваш, понякога е оглушителен.
Пиша на Нейтън и го моля да ми даде имейл адреса на Пули. Веднага ми отговаря. Пращам имейл на преподобния с няколко съвсем прости въпроса. И той ми отговаря бързо.
Пращам имейл на Рианън и ù казвам, че ще дойда следобед. Подчертавам, че е много спешно. Отговаря ми, че ще ме чака.
Александър трябва да предупреди Мики, че не може да отиде на репетицията след училище.
– Среща, а? – пита усмихнат Мики.
Александър се подхилва палаво, но не обяснява нищо повече.
Рианън ме чака в книжарницата. Нашето място. Познава ме още от вратата. Не откъсва очи от мен. Не ми се усмихва, но аз се усмихвам широко. Толкова съм благодарен, че я виждам
– Здравей – поздравявам я.
– Здравей.
Знам, че иска да е тук, но мисли, че не би трябвало. И тя се радва да ме види, но е сигурна, че след време ще съжалява.
– Хрумна ми нещо – казвам.
– Какво?
– Нека си представим, че това е първата ни среща, че си дошла да си вземеш книга и аз случайно попадам на теб. Започваме разговор. Харесваш ми. И сега седим и пием кафе. Няма нищо лошо в това, нали? Не знаеш, че всеки ден съм в различно тяло. Аз не знам за бившето ти гадже. Не знам нищо за теб. Просто сме двама души, които се виждат за пръв път в живота си.
– Но защо?
– За да не се налага да говорим за друго. Можем просто да бъдем себе си. Порадвай се на този ден.
– Не виждам какъв е смисълът….
– Няма минало, няма бъдеше. Само настояще. Опитай.
Тя се колебае. Обляга брадичка на юмрука си и казва:
– Радвам се да се запознаем.
Не разбира какво правим, но решава да се включи в играта. Усмихвам се.
– И аз се радвам да се запознаем. Къде искаш да отидем?
– Ти решаваш – отвръща тя. – Кое е любимото ти място?