Трябваше да попитам Пули дали това наистина е възможно, дали наистина може да ме научи. Той ми обеща, закле се, че може да го направи. Каза ми, че може да работим заедно. Нямаше никакво колебание, никакво предупреждение, никакво признаване на душите, които щяхме да изгоним и погубим.
Това беше мигът, в който разбрах, че трябва да избягам.
Тя ме притиска силно. Сякаш никога няма да ме пусне.
– Обичам те – казвам. – Така, както никога не съм обичал.
– Все повтаряш това, но замисли ли се някога, че и аз изпитвам същото? Никога не съм обичала друг, както обичам теб.
– Но ще обикнеш.
Ако се загледаме в центъра на Вселената, ще видим, че там е студено и пусто. Всъщност Вселената не я е грижа за нас. Времето не го е грижа за нас. Затова трябва да се обичаме и да се грижим един за друг, понеже Вселената и времето няма да ни направят този жест.
Минават десет минути. Наближава полунощ.
– Искам да заспя до теб –прошепвам.
Това е последното ми желание.
Тя кима.
Излизаме от къщичката и хукваме в мрака към осветената къща, към музиката, която оставихме зад себе си.
11:13
11:14
Отиваме в спалнята и събуваме обувките си.
11:15
11:16
Тя се мушва в леглото, а аз гася осветлението и отивам при нея.
Лягам по гръб, тя се свива до мен. Спомням си океана, брега.
Можем да си кажем още толкова много неща, но какъв е смисълът? Вече знаем.
Тя докосва бузата ми, обръща главата ми към себе си. Целува ме. Минута след минута, след минута, след минута ние се целуваме.
– Искам утре да си спомниш целувките ни – казва тя.
И после дишаме. И лежим един до друг. Сънят наближава.
– Ще запомня всичко – обещавам.
– Аз също – обещава тя.
Никога няма да имам нейна снимка, която да нося в джоба си. Нито да получа писмо от нея, написано на ръка, или пък скрапбук с всичко, което сме правили заедно. Никога няма да имаме дом в големия град, нито да знам дали слушаме една и съща песен по едно и също време.
Няма да остареем заедно. Няма да съм този, на когото ще се обажда, когато е в беда. Тя няма да е тази, на която ще се обаждам, за да разказвам интересни истории. Никога няма да мога да задържа нещо от нещата, които ми е дала.
Гледам как заспива до мен, как диша, как сънят я вплита.
Този спомен.
Ще имам само този спомен.
Винаги ще имам този спомен.
Той също ще има този спомен. Ще го почувства. Ще знае, че това е бил най-прекрасният ден в живота му. И една прелестна вечер.
Ще се събуди до нея и ще бъде щастлив.
Времето крачи. Вселената протяга ръка.
Отлепвам листчето със сърцето от гърдите си и го слагам върху сърцето ù.
И гледам как рисунката потрепва с пулса ù.
Затварям очи.
Казвам сбогом.
Заспивам.
ден 6034
Събуждам се на два часа път от нея в тялото на Кати.
Кати все още не знае, но днес ù предстои да замине далече от дома. Това ще наруши ежедневието ù, ще настъпи непоносим обрат в прáвата на живота ù. Само че има голямо предимство пред мен – луксът да си позволи време, за да оправи нещата. На фона на обикновеното ù битие денят ще бъде незабележимо, лесно преодолимо препятствие.
За мен е началото на настояще – с минало и бъдеще.
За пръв път в живота си бягам.
Бележки
* Богиня от уелската митология. – Бел.пр.
** Еротичен роман, който разглежда сексуалността в пубертета. – Бел.пр.
*** Известен автор на детски книжки. – Бел.пр.