— За бога, колко са красиви!
Той пристъпи бързо напред, протягайки ръка към предметите. Издутината, в която стояха, стана по-тънка и се удължи, образувайки нещо подобно на пипала. Те се насочиха към него.
Чоунс се смееше. Това наистина бяха гамови насочватели. Копия, абсолютни копия на първите два. Той ги погали.
— Не ме ли чу? Чоунс, по дяволите, изслушай ме — крещеше Смит.
— Какво? — попита Чоунс.
Той нямаше и бегла представа, че Смит му бе крещял повече от една минута.
— Погледни цветята.
Те се затваряха точно като онези на другата планета, а между редиците змиевидните същества се бяха вдигнали нагоре, крепейки се върху единия край на тялото си и люлеейки се в странен, неправилен ритъм. Над разстилащата се бледорозова мъгла се виждаха само притъпените им краища.
— Сега не можеш да кажеш, че се затварят заради падането на нощта. Ясен ден е — каза Смит.
Чоунс сви рамене.
— Различни планети, различни растения. Ела! Засега сме взели само два насочвателя, трябва да има още.
— Чоунс, хайде да се прибираме — Смит закрепи здраво крака си в два неподатливи стъбла и силата, с която държеше яката на Чоунс се увеличи. Зачервеното лице на Чоунс се обърна към него с негодувание.
— Какво правиш?
— Приготвям се да те нокаутирам, ако веднага не тръгнеш с мен към кораба.
Чоунс се изправи нерешително за момент. След това лудостта, която го бе обзела изчезна, той се отпусна и каза:
— Добре.
Те бяха на половината път извън звездната група.
— Как си? — попита Смит.
Чоунс се изправи в своето легло и разреши косата си.
— Предполагам, добре. Нормален отново. Колко време съм спал?
— Дванадесет часа.
— Ами ти?
— Аз дремнах за кратко.
Смит се обърна към уредите, направи няколко незначителни корекции и каза неловко:
— Знаеш ли какво точно се случи на онези планети?
— А ти? — попита го бавно Чоунс.
— Мисля, че знам.
— О? Може ли да чуя?
— И на двете планети има едно и също растение. Ще се съгласиш ли с това?
— Абсолютно съгласен съм.
— То е било пренесено по някакъв начин от едната планета на другата. И на двете места се развива идеално. Но понякога, за да запази жизнеността си, предполагам, трябва да има кръстосано опрашване, смесване на двата вида. Подобно нещо се случва често на Земята.
— Кръстосано опрашване за жизненост? Да.
— Но ние бяхме тези, които осъществиха смесването. Ние кацнахме на едната планета и дрехите ни се покриха с цветен прашец. Спомняш ли си затварянето на цветовете? Това сигурно е станало веднага, след като са отделили прашеца си и точно тогава ни караше да кихаме. Тогава кацнахме на другата планета и изтупахме цветния прашец от дрехите си. Ще започне да се развива нов хибриден вид. Ние бяхме само двойка двукраки пчели, Чоунс, които осъществиха задълженията си към цветята.
Чоунс се усмихна неуверено.
— Безславна роля, нали?
— Нямам това предвид, по дяволите. Не виждаш ли защо трябва бързо да се приберем?
— Защо?
— Защото организмите не се приспособяват към нищо. Тези растения изглежда са се приспособили към междупланетно опрашване. Ние дори бяхме възнаградени, също като пчелите. Не с нектар, а с гамови насочватели.
— Е?
— Е, не съществува междупланетно опрашване, освен ако някой или нещо не извършва тази работа. Сега го извършихме ние, но ние сме първите човешки същества, които навлизат в тази група. Значи преди нас това нещо трябва да се е осъществявало от нечовешки същества, може би са същите нечовеци, които са пренесли самите цветове. Това означава, че някъде в тази група от планети има раса с интелект. Интелект достатъчен, че да създаде пътуването в Космоса. И Земята трябва да научи за това.
Чоунс бавно поклати глава. Смит се намръщи.
— Нещо в разсъжденията ти ми се струва неправилно?
Чоунс сложи глава между двете си ръце и погледна отчаяно.
— Нека само да кажем, че пропускат почти всичко.
— Какво съм пропуснал? — попита ядосано Смит.
— Така, както я представяш, теорията ти за кръстосаното опрашване е добра, но не си размислил върху няколко неща. Когато достигнахме тази звездна система, хиператомните ни двигатели спряха и автоматичните уреди не можаха нито да определят каква е повредата, нито да я поправят. След като кацнахме, дори и не се опитахме да ги поправим. Дори забравихме за това. И когато по-късно ти ги провери, те бяха в отлично състояние, а това изобщо не ти направи впечатление и дори не ми го спомена през следващите няколко часа. Ето и нещо друго. Колко подходящо избрахме място за кацане близо до група и на двете планети. Просто късмет? И невероятната ни увереност в доброжелателността на съществата. Ние дори не си направихме усилието да проверим атмосферите на планетите за наличието на някакви отрови, преди да излезем без предпазни костюми. А това, което най-много ме притеснява е фактът, че напълно откачих при вида на гамовите насочватели. Те са ценни, но не чак толкова ценни — а аз по принцип не се въодушевявам от възможността за бързи пари.