Смит едва се сдържаше да не го прекъсне.
— Не виждам какво общо има всичко това със случилото се.
— Кажи го, Смит. Много добре знаеш за какво става въпрос. Очевидно е, че съзнанията ни са били контролирани отвън.
Устата на Смит се изкриви и замръзна наполовина между присмех и съмнение.
— Пак ли започна с твоите глупости?
— Да. Фактите са си факти. Казах ти, че моите предчувствия може да са резултат от първична телепатия.
— И това ли е факт? Не мислеше така преди няколко дни.
— Но сега мисля така. Виж, аз съм по-добър възприемател отколкото си ти, и аз бях по-силно засегнат. Сега, когато всичко свърши, аз съм по-наясно какво се е случило, защото съм възприел повече от теб. Разбираш ли?
— Не — каза рязко Смит.
— Тогава чуй по-нататък. Самият ти каза, че гамовите насочватели са нектарът, който трябваше да ни подкупи, за да опрашим растенията. Ти каза това.
— Точно така.
— Добре, тогава, откъде са се появили? Те бяха произведени на Земята. Ние дори прочетохме името на производителя и модела, които бяха написани върху тях, буква по буква. И все пак, ако никое човешко същество не е посещавало групата планети, откъде са се взели насочвателите? Тогава нито един от нас не се замисли върху това. А ти сякаш не се замисляш върху това дори и сега.
— Добре…
— Смит, какво направи с насочвателите след като се качихме на борда на кораба? Ти ги взе от мен, това си го спомням.
— Сложих ги в сейфа — оправда се Смит.
— Докосвал ли си ги оттогава?
— Не.
— А аз?
— Доколкото знам, не.
— Имаш думата ми, че не съм. Тогава нека да отворим сейфа.
Смит се запъти бавно към сейфа. Той беше нагласен към неговите пръстови отпечатъци и се отвори. Смит си мушна ръката вътре без да гледа. Изражението му се промени и със силен вик той първо извади съдържанието, а след това започна да драска по повърхността на това, което беше извадил.
Той държеше четири камъка с разнороден цвят, всеки от които представляваше грубо очертан правоъгълник.
— Използвали са собствените ни емоции, за да ни контролират — каза меко Чоунс, като че вмъкваше думите една по една в упоритата глава на партньора си. — Накарали са ни да си мислим, че хиператомните ни двигатели са повредени, за да кацнем на една от планетите. Предполагам, че е било без значение на коя. Накараха ни да мислим, че имаме прецизни уреди в наши ръце, след като се приземихме на едната, така че да отидем със сигурност на другата.
— Кои са тези „те“? — изпъшка Смит. — Опашатите или змиите? Или и двете?
— Нито едните, нито другите — каза Чоунс. — Били са растенията.
— Растенията? Цветята?
— Разбира се. Ние видяхме два различни вида животни да отглеждат един и същи вид растение. Тъй като и самите ние сме животни, ние приехме, че животните са господари. Но защо трябва да предполагаме точно това? Били са растенията, за които са се грижили.
— И на Земята се отглеждат растения, Чоунс.
— Но ние ядем тези растения — отговори Чоунс.
— Може би тези същества също ядат своите растения.
— Нека кажем, че съм сигурен, че не ги ядат — отговори Чоунс. — Те ни контролират доста добре. Спомни си колко внимателен бях, когато се опитвах да намеря голо място, на което да кацнем.
— Аз не мислех, че е нужно да търсим такова място.
— Ти не управляваше кораба. Ти не представляваше опасност за тях. След това, спомни си, че ние никога не забелязахме цветния прашец, въпреки че бяхме целите покрити с него — не и докато не се озовахме благополучно на втората планета. След това ние се отърсихме от прашеца по заповед.
— Никога не съм чувал нещо по-невероятно.
— Защо да е невероятно? Ние не свързваме интелекта с растения, защото те нямат нервна система. Но тези може и да имат. Помниш ли месестите пъпки по стеблата? Растенията също така са неподвижни. Но защо им трябва да са подвижни, ако имат способността да контролират съзнанията и могат да използват свободно движещи се животни. За тях се грижат, наторяват ги, напояват ги, опрашват ги и така нататък. Животните ги отглеждат с всеотдайна привързаност и са щастливи от това, защото растенията ги карат да се чувстват щастливи.