Оливия забеляза, че той остави приятно впечатление у всички, и го поведе с много бавна стъпка, за да го видят още по-добре.
— Личи си, че предизвикваш вълнение у дамите! — подшушна доволно тя. — Дори у семейните.
„Най-вече у семейните“ — иронично си помисли Мичъл. Той беше новият жребец в конюшнята, и при това — породист, нали беше Уайът. Жените виждаха у него любовник, и то много по-привлекателен от треньор по баскетбол, инструктор по фитнес или безпаричен художник, като се имаше предвид произходът му.
Мичъл се движеше в подобни среди и от опит познаваше всички хитрости. Умееше да побеждава в битките. Успехите, които беше постигнал, не го караха да се чувства нито гузен, нито горд, нито пък изпитваше удоволствие да ги изтъква. Всъщност под погледите на всички тези жени в стаята изпитваше само облекчение, че техните помисли ще останат тайна за Оливия, защото тя беше от друго поколение.
За да привлече вниманието му, старицата стисна ръката му и той наклони глава към нея.
— Знам какво си мислят дамите наоколо — прошепна тя.
Мичъл я погледна изненадано:
— Така ли?
Оливия кимна:
— За тях ти си принцът от мечтите им!
За Хенри Бартлет обаче явно не беше никакъв принц. Той знаеше кой е Мичъл Уайът и държеше да му го покаже. Възрастната дама се обърна към него с думите, които трябваше да използва според инструкцията на Сесил:
— Хенри, ти сигурно познаваш Мичъл, нали?
Ледената му усмивка се превърна в самодоволна гримаса.
— Да, много добре даже — отвърна и вместо да подаде ръка на Мичъл, я пъхна в джоба си. — Но беше доста мъничък, когато се запознах с него.
Оливия се видя като в небрано лозе.
— Сигурно го бъркаш с някого, Хенри — побърза да каже. — Невъзможно е да си виждал Мичъл, когато е бил…
— Напротив, прав е — прекъсна я Мичъл и като продължи да гледа все така равнодушно Бартлет, побърза да обясни: — Убеден съм, че именно Хенри ме придружи за първото ми пътуване със самолет.
— Да, но само те качих на самолета.
— Мичъл вече си има собствен самолет — опита се да поясни деликатно Оливия, защото явно не разбираше какво има предвид Хенри, но усещаше по тона му, че нещо не е наред. Тя се обърна към сина на Бартлет: — Мичъл, това е Ивън Бартлет, синът на Хенри. — После се усети, че не каза точно това, което беше инструктирана, и добави смутено: — Сигурно помниш Ивън, нали?
— Не, изобщо не го познавам — отвърна Мичъл и тя нервно заопипва перленото си колие.
Ивън Бартлет се оказа по-възпитан от баща си. Ръкува се с Мичъл, без да задава излишни въпроси, и ловко подхвана разговор, използвайки споменаването на частния самолет.
— И ние бяхме решили да купим за нашата фирма един Гълфстрийм G-3. Хабим и време, и средства за търговските авиолинии, затова преценихме, че ще бъде лоста по-ефективно да имаме собствен джет.
Мичъл реши да се държи безучастно към сина, за да отмъсти на бащата, макар че Ивън не го заслужаваше. Ето защо не отговори, а само вдигна въпросително вежди. След кратка напрегната пауза, Ивън продължи:
— Проблемът е, че според нас цената е твърде висока, като се има предвид, че същата работа ще вършим и с по-малкия Лиър.
— Само че комфортът няма да е същият — все пак отвърна Мичъл.
— Така е. Ако държим да бъде нещо действително луксозно… и не се налага да се съобразяваме с цената… Гълфстрийм е перфектната машина, фантастична е наистина! Заглеждам се с възхищение по всяка, която прелита в небето. Привлича ме като красива жена. Качвал ли си се някога на такава?
Мичъл прецени, че сигурно има предвид машината, не красавицата. Изкушаваше се да попита, за да види реакцията на Ивън, но до него стоеше Оливия. Ето защо отговори едносрично:
— Да.
— А твоят самолет какъв е? — продължи разговора мъжът.
— Гълфстрийм G-5.
Оливия реагира най-напред с доволно хихикане, после се стресна и погледна уплашено.
— След две седмици Мичъл отлита за Ангила — изтърси тя. — Хенри, ти нали пътуваш често дотам?
— През няколко месеца — отвърна Ивън, защото баща му мълчеше. — След три седмици за пръв път ще отида там и аз. Исках да замина още през ноември, но в „Айлънд Клъб“ места имаше чак за февруари. Почти невъзможно е да останеш за повече време там, ако не гостуваш на някого. Ти в „Айлънд Клъб“ ли ще бъдеш?
— Не. — Стори му се обаче, че Оливия гореше от нетърпение да ги информира за новата къща, която строеше там, ето защо побърза да добави: — Един мой приятел има яхта. Ще спя на яхтата.
— Дано не се появи нещо непредвидено и да попречи на пътуването ми — отбеляза Ивън. — Един от нашите клиенти почина и дъщеря му е много разстроена. Нищо чудно да… — Той млъкна, погледна часовника си и се намръщи. — О, ще закъснея, трябва да отида на опелото на същия клиент.