Но не можеше да заблуди Холи.
— Не мисли за ресторанта. Повикай Ивън да го чуя. Веднага ще му заповядам да ти поддържа настроението. И да те люби често, за да не мислиш за друго, докато си там.
След кратка пауза Кейт неохотно отговори:
— Ивън не е тук.
— Да не би по цял ден да играе голф?
— Не, той е в Чикаго.
— Моля? — извика ядосано приятелката й.
— На баща му се наложи да иска отлагане на важно дело — обясни Кейт, — но съдията е отказал. Затова Ивън беше принуден веднага да се върне в Чикаго, защото трябва или да заведе ново дело, или да убеди съдията да смени датата.
— А кога ще се върне на острова? — мрачно полита Холи.
— Може би утре. Надявам се.
— Не ме интересува какви причини си е измислил — щом не е там, той е нагъл безобразник. И на опелото на баща ти дойде в последната минута, тъй като му се наложило да бъде на рождения ден на някакъв богат дъртак. Много добре знаеше, че ти нямаш желание още първите дни след погребението на баща си да отиваш на този остров, но те накара да се чувстваш виновна, че го оставяш сам, и ти прие. А сега те е зарязал там сам-самичка.
— Не е чак толкова лошо да си „зарязана“ на подобно място — пошегува се Кейт, защото й се искаш да успокои Холи. Забеляза как иззад дърветата излезе голямо куче и тръгна през градината. Тя притисна с рамо слушалката, за да извади шунката, която беше увила в салфетка. — Всъщност тук има един красавец, когото виждам почти всеки ден. С Макс често се храним заедно.
Това веднага заинтригува приятелката й:
— Как изглежда?
Подпирайки слушалката с рамо, Кейт излезе на терасата и започна да описва кучето, докато го гледаше как лакомо поглъща всяко парче шунка, което му подхвърляше, и после чака търпеливо за още.
— Той е строен, светлокестеняв, с много умни кафяви очи. И е невероятно мил, при все че е грамаден. Наричам го за по-кратко Макс, умалено от Максимилиан.
Холи усети ироничната нотка в гласа й.
— Кажи ми истината, Кейт, нещо не е наред — попита предпазливо.
— Ами, доста е кльощав, има нужда от баня и сигурно не знае какво е гребен.
— Божичко!
— Освен това е на четири крака.
— Е, това вече няма как да го поправиш — разсмя се Холи. — Куче ли е или котарак?
— Грамадно куче — потвърди с усмивка Кейт, като му подаде последното парче шунка и избърса пръстите си със салфетката. — Прилича на онова, което ти спаси преди време… онова, дето толкова време все не успявахме да хванем. Имаше къса кафеникава козина и черна муцуна. Ти каза тогава, че кучетата от тази порода първоначално са били използвани за лов на тигри.
— На лъвове, не на тигри. Порода родезийски риджбек.
— Е, Макс не е чиста порода и сигурно е бездомен. Има си две проскубани приятелки, те също идваха да похапват заедно с него, но напоследък взе да ги изоставя и пристига сам. Знае как да флиртува.
— Щом говориш за флиртаджия, ще бъдеш ли така добра да ми направиш една малка услуга, докато киснеш сама заради „прекалената заетост“ на Ивън?
— Каква по-точно? — предпазливо попита Кейт, защото веднага долови промяната в тона й.
— Няма ли в хотела привлекателни мъжки създания, които да не са от животинския вид?
— Не съм обърнала внимание.
— Добре тогава, не си ли забелязала поне някой симпатичен портиер? Или някое чаровно пиколо?
— Защо питаш?
— Защото ще бъда безумно щастлива да си намериш развлечение с някакъв подобен човек, пък на Ивън да му оставиш да си плаща тъпата хотелска сметка — заяви жлъчно Холи.
Приятелката й едва не се разсмя:
— Добре.
Гневът на Холи прерасна в учудване:
— Съгласна ли си наистина?
— Не — отвърна тя с кисела усмивка, — но ще те успокоя, че съм го направила, щом това ще те направи „безумно щастлива“.
Тя се развесели от шегичките, които си размениха, и щом затвори телефона, реши да запълни времето си с нещо приятно. Можеше да поплува и после да обядва в „Сандбар“, уютно ресторантче с вътрешен двор и арки в мавритански стил. Оттам се разкриваше великолепен изглед към залива. Дори да нямаше настроение да съзерцава пейзажа, щеше да почете книгата, която си купи на летище „О’Хеър“ в Чикаго — „Как да преодолеем душевната болка“.
Ако и това й досадеше, щеше да състави списък със задачите, с които трябваше да се заеме още щом се върнат в Чикаго. Предстояха й доста грижи около ресторанта, защото вече всичко беше поверено на нея, освен това трябваше да се оправи и с куп подробности, свързани с имотите на покойния й баща.
Обичаше да си прави списъци за най-различни неща, защото това я изпълваше с повече енергия и твърдост. В моменти на напрежение изготвяше списъци на текущите задължения по реда на тяхната важност, а когато й се налагаше да взима трудни решения, изброяваше на хартия обстоятелствата „за“ и „против“. Холи се шегуваше с нея, че е вманиачена на тема съставяне на списъци, но Кейт знаеше, че има полза от тях.