Полагайки усилия да се успокои, започна да обмисля списъка. Според информацията на оберкелнера всички маси бяха резервирани за следващите единайсет дни и списъкът от чакащи този път беше доста по-голям от този с отменените резервации. Трябваше да се запознае с всички подробности около работните средства и да въведе някакви контролни показатели, за да не надвишава рамките на бюджета. За известно време всяка седмица се налагаше да организира срещи с хората от персонала, за да се уверят, че може да заеме успешно мястото на баща си… и за да увери и себе си в същото. Нужно беше да провери дали са поръчани новите папки за менюта, които беше избрал баща й. Той си хареса вишневочервени кожени папки, върху които със златни букви беше щамповано името на ресторанта.
Той харесваше вишневочервени кожени столове с лъскави месингови гвоздеи, спомни си с болка тя…
И сервитьори с идеално изгладени смокинги… И блестящи кристални чаши… И лъскави месингови парапети на бара… Кейт остави химикалката и притисна с два пръста основата на носа си, за да спре напиращите сълзи. Откъм двора избухна смях. Тя примигна и вдигна глава.
— Поздравления от младите господа — обяви сервитьорът.
— Върнете им го и им предайте, че не го искам — нареди Кейт с изтънял от вълнение глас. Хвърли поглед към „зрителите“ в ресторанта, наведе се над бележника и обърна нова страница. Захвана се със списък на нещата, които трябваше да свърши в къщата на баща си.
Когато сервитьорът се върна с недокосната чаша върху подноса, хлапаците в двора негодуващо възкликнаха.
Мичъл Уайът, който седеше до тях, извърна глава, за да скрие развеселеното си изражение, но срещна насмешливите погледи на няколко посетители. Явно на никого в двора не беше убягнало закачливото ухажване на момчетата и упоритото им желание да привлекат вниманието на красивата млада жена.
Мичъл различаваше нейния силует на бара, но не можеше да види лицето й, защото беше закрито от плътна сянка. По преценката на момчетата, която знаеше от шумните им коментари, тя беше „адски готина“ и „страхотно гадже“.
Сервитьорът сложи чашата на тяхната маса и ги информира със строг глас:
— Дамата не желае повече да й пращате доматен сок.
Без да обръща внимание на смеха и разочарованите възклицания на момчетата след съобщението на сервитьора, Мичъл се опита да се съсредоточи върху документацията, която му беше връчил партньорът му, но единият юноша реши да се обърне за съвет към по-зрял и опитен мъж. Приведе се към него, разпери безпомощно ръце и подхвърли:
— Ти как би постъпил, а?
Той се подразни от въпроса, но забеляза чашата с доматен сок и затова отговори:
— На ваше място бих добавил салата от целина и чашка водка.
— Точно така! — възкликна въодушевено хлапакът.
Сервитьорът погледна въпросително бодигарда, който се преструваше, че чете вестник. Момчетата очаквателно го изгледаха.
— Не ни предавай, Дърк — умоляващо каза едното.
Бодигардът въздъхна и след моментно колебание каза на сервитьора:
— Добре, но за последен път.
Момчетата радостно подскочиха и победоносно плеснаха длани.
Мъжът от лявата страна на Мичъл се засмя и промърмори:
— Прави са, че не се отказват. Ако не бях женен, и аз щях да се пробвам. Страхотно гадже.
Ядосан и възмутен, Мичъл разбра, че няма да го оставят да се съсредоточи върху книжата, и се огледа за сервитьора, за да поиска сметката, но той беше влязъл в ресторанта.
Без да обръща внимание на шума в двора, Кейт се зачете в току-що съставения списък на нещата, с които трябваше да се справи в къщата на баща си, и внезапно й стана още по-тежко. „Да даря дрехите му на Армията на спасението.“ Дрехите на баща й. Любимият му зелен пуловер, който подчертаваше зелените му очи. Прекрасните му очи… весели ирландски очи. Никога повече нямаше да ги види.
С ужас усети, че е готова да заплаче. Трябваше незабавно да се махне. Затвори бележника и се изправи, но в този момент сервитьорът постави пред нея чаша „Блъди Мери“, а откъм двора влезе някакъв мъж и тръгна към нея.
— Поздравления от младите господа — обясни сервитьорът.
— Доматеният сок го изтърпях — заяви тя. — Но сега търпението ми се изчерпа. Подобна постъпка не подхожда на юноши.