— Този път идеята не беше тяхна, госпожице — побърза да поясни сервитьорът.
— А чия е тогава? — поинтересува се тя, без да обръща внимание на хората в ресторанта и на двора, които очакваха да видят реакцията й.
— Моя — обади се мъжът, който току-що беше влязъл.
По плътния му глас Кейт веднага разбра, че става дума за човек, който е много по-възрастен от хлапаците на двора, и дори не го удостои с поглед.
— Възмутително е да се подтикват младежи да поръчват алкохол.
Тя грабна бележника и книгата, преметна през рамо зелената ленена торба, взе чашата с коктейла и се пресегна да я върне на непознатия:
— Вземете си…
Чантата се закачи в облегалката на стола и течността от чашата в ръката на Кейт се изплиска върху ризата на мъжа.
— О, не! — извика тя и гласът й заглуши стреснатото възклицание на непознатия, както и възгласите на смутените зрители. — Съжалявам, много съжалявам!
Кейт захвърли книгата и бележника, остави на бара чашата, грабна водата с лед, която си беше поръчала, и една носна кърпичка. — Трябва веднага да попием доматения сок, иначе ще остане петно — обясняваше машинално, но не намираше смелост да го погледне в очите.
Мичъл потрепери от ледената вода, с която тя напои ризата му, но като я гледаше как търка петното, изведнъж го досмеша и ядът му попремина, ала щом я чу да иска от сервитьора чаша газирана вода, той отсече:
— Не й давайте друга течности! Донесете само една кърпа.
Инцидентът се беше случил, докато очите му още не се бяха приспособили към полумрака в заведението, а след това непознатата беше навела глава, така че той още не можеше да я разгледа — личеше, че е висока около метър и седемдесет, дългата й кестенява коса беше чуплива и много гъста, веждите и миглите й имаха същия цвят като косата. Той сведе глава и промърмори:
— Никога ли не са ви учили да казвате: „Не, благодаря, не желая“?
В този момент Кейт си даде сметка, че в гласа му няма гняв, но това не я успокои, защото беше пламнала от срам.
— Боя се, че съсипах ризата ви — отбеляза тя, взе кърпата от сервитьора и пъхна пръсти под копчетата, докосвайки гърдите на непознатия. — Ще се опитам поне да попия доматения сок.
— Ще бъде доста по-разумно, отколкото да ме заливате целия.
— Чувствам се ужасно — измънка Кейт.
— Можеше да е и по-лошо — отбеляза Мичъл, докато се опитваше да прочете заглавието на книгата, която тя беше изпуснала.
— Кое по-точно?
— Не аз подсказах на момчетата да ви изпратят „Блъди Мери“ — отвърна той, преди да осъзнае, че заглавието на книгата е „Как да преодолеем душевната болка“.
Кейт се сепна, вдигайки най-сетне глава, и на Мичъл му стана ясно защо тримата тийнейджъри упорито се правеха на идиоти само за да привлекат вниманието й. Гъсти червеникавокафяви къдрици обрамчваха прелестното й лице — овално и нежно, без следа от грим, кожата й беше с приятен матов тен, а върху изящната й брадичка се виждаше очарователна трапчинка. Носът й беше прав, устните й — изкусителни, но повече от всичко го омагьосаха очите й: под изящни тъмночервени вежди и дълги красиви мигли се открояваха големи зелени очи с цвета на влажни пролетни листа. В следващия момент той осъзна, че в тях напират сълзи, и болка прониза душата му, защото вина за скръбта й имаше и той.
— Не се притеснявайте, аз ще платя ризата ви — отвърна тя и се върна към стола.
— Не се съмнявам, че изискана жена като вас ще постъпи по най-почтения начин, отбеляза развеселено Мичъл, като я наблюдаваше как остави кърпата на бира и се пресегна за ленената торба. Направи му впечатление, че не носи венчална халка.
Кейт долови шеговитата нотка в гласа му — струваше й се невероятно, че може да съществува такъв добър човек и толкова красив. Без да обръща глава към него, тя извади чековата си книжка и взе да рови за химикалка.
— С каква сума ще мога да ви се издължа?
Мичъл замълча, докато трескаво размишляваше.
„Айлънд Клъб“ беше много скъп елитен хотел, но часовникът и пръстенът й не бяха нещо особено, пък и върху ленената чанта беше изписано име на книжарница, а не някакъв марков знак. Това означаваше, че с нея има друг човек, който плаща сметките. И нищо чудно, защото при такава изумителна красота сигурно не липсваха богати джентълмени, готови да я водят в скъпи курорти, за да й доставят удоволствие… От друга страна, банският й костюм беше старомоден за една „почитателка на удоволствията“. Освен това тя изглеждаше някак крехка и дори… стеснителна.
Тъй като не го чу да отговаря, Кейт се обърна и го погледна изпитателно.
— Ризата ми е много скъпа — направи се на сериозен той, макар че едва сдържаше усмивката си. — На ваше място бих предпочел да се издължа чрез покана за вечеря.