Тя се изненада, прихна и внезапно й олекна от онази болезнена тежест, която я измъчваше през последните две седмици.
— Виж ти, значи толкова скъпа?
— Боя се, че да — кимна той с престорено съчувствие.
— Повярвайте, че за вас е по-изгодно да ме поканите на вечеря.
— Искате да кажете, че имате желание да вечеряте с мен след всичко, което ви причиних? — попита Кейт.
— Да, но без чаши на масата. Без никакви напитки в близост до вас.
Този път тя не издържа и прихна.
— Ще приема смеха ви като съгласие да се издължите към мен. Какво ще кажете за осем часа довечера? — попита делово Мичъл, като очакваше с нетърпение да види лицето й.
Тя се поколеба, кимна и накрая вдигна глава към него. Още с първия поглед вниманието му беше привлечено от прелестната й усмивка и сърцето му се сви. Никога не беше виждал такава пленителна и нежна усмивка.
— Аз съм Кейт Донован. — Тя подаде ръка, изящните й устни се разтегнаха в дружелюбна усмивка.
Той забеляза с какъв финес се ръкува тя още щом почувства дългите й пръсти в своята длан.
— Мичъл Уайът — промърмори.
Кейт се замисли. За тази вечер Ивън беше направил резервация за двамата в ресторант „Воаяж“, чудно хубаво хотелско заведение с остъклени стени на самия морски бряг.
— Ами да се срещнем тогава в осем часа във „Воаяж“ — предложи.
— По-добре да се видим пред хотела, аз имам идея за друго заведение.
Кейт се почувства неловко — задето беше съсипала ризата на този красив мъж със загоряло лице и най-вече защото посетителите в ресторанта или ги гледаха, или слушаха разговора им.
— Добре — смотолеви и си събра вещите.
Вместо да мине покрай масата на тийнейджърите в двора, тя се обърна към изхода, откъдето можеше да стигне до вилата си, като прекоси плажа. Извървя почти половината разстояние, спря и погледна назад, но високият мъж с голямо червено петно на гърдите си не беше там и тя разбра, че е излязъл през двора. Стана й приятно, като си помисли какви шегички щяха да му подхвърлят тийнейджърите, когато мине край тях.
Пета глава
Кейт стоеше с дебела хотелска хавлия пред огледалото в банята и довършваше оформянето на буйната си коса в меки къдрици, накрая изключи сешоара и отвори гардероба, за да избере какво да облече. Ресторантите в Ангила не бяха официална категория, като се изключат няколко места от много изискан тип, пък и тя не знаеше дали партньорът й тази вечер щеше да бъде облечен в джинси и тениска или с обикновени памучни панталони и спортно сако.
Щом при срещата им на обяд той беше с риза, памучен панталон и мокасини, на вечерята едва ли щеше да си сложи спортно облекло, нищо чудно даже да бъде много елегантен. С това заключение Кейт извади копринени панталони с бели цветя, наподобяващи мотиви от картината „Водни лилии“ на Моне върху светлосин фон, също и подходяща горна част с открити рамене и светлосин копринен колан, после задържа закачалката и се загледа в тоалета, обаче продължаваше да се колебае.
После върна дрехите в гардероба и реши да не размисля повече, защото едва ли щеше да направи верен избор, ето защо тръгна към бюрото в дневната, където стоеше телефонът. Усети как през отворената врата на терасата откъм градините полъхна лек бриз тъкмо когато натисна бутона за връзка с хотелския администратор и помоли да я свържат с Мичъл Уайът.
След кратка пауза младият мъж от другата страна каза:
— Съжалявам, госпожо, но тук няма регистриран човек с фамилията Уайът.
— Сигурен ли сте? — попита Кейт.
— Да, напълно.
Щом затвори телефона, тя изведнъж си спомни как на обяд изпита смущение от думите му „имам идея за друг ресторант“, а в този момент те възбудиха у нея истински страх. Стоеше като вцепенена, заковала празен поглед в справочника „Хотелско обслужване“, а фактите се редяха в ума й като по книга: запозна се в хотела с този мъж, човек, за когото не знаеше нито какъв е, нито откъде е и прие да се срещне с него, за да я отведе с колата си на вечеря в неизвестен ресторант. Той беше изумително красив и привлекателен, изключително общителен — идеална комбинация за жиголо, което се навърта в скъпи хотели, за да привлича богати жени.
Но не пречеше да бъде и нещо още по-лошо. Изнасилвач, да речем. Ами ако се окажеше, че е убиец, сериен убиец, който пътува от остров на остров и унищожава хора, а после ги заравя в пясъците.
Тя излезе на терасата, защото тези мисли я разстроиха, и едва не изпищя от страх, когато от храстите под перваза внезапно изникна кучешка глава.