Кучето се вдигна с нежелание.
— Махни се оттук… веднага! — отсече категорично и плесна с ръце, за да му покаже, че трябва моментално да изпълни заповедта й, след което се обърна и продължи с уверена стъпка по пътеката към изходния портал на хотела. С крайчеца на окото го видя как се затича към дърветата, после свърна в посоката, към която вървеше и тя. Беше грамадно пъргаво куче и винаги му се възхищаваше, когато го гледаше с каква лекота прави огромни подскоци, но ако беше намислило да я посрещне пред хотела, със сигурност щеше да си докара сериозни неприятности. Тя си припомни как преди малко се беше облегнало на нея и как затвори очи, когато го погали, и се почувства като лоша вещица, която го изостави само минути след това.
Шеста глава
— Добър вечер, госпожо — поздрави я портиерът, който тя мина през фоайето на централната хотелска сграда няколко минути преди осем.
Ярки нощни фенери осветяваха целия вход и ограждаха дългата алея отпред. В двете посоки се разминаваха множество двойки — част от тях облечени за вечеря в ресторанта, други пък по шорти отиваха да потърсят развлечение по нощните заведения на острова.
— Да ви повикам ли такси? — попита той.
— Не, благодаря.
Кейт се загледа в редицата паркирани коли и вяло си помисли, че почти всички бяха бели или червени наети автомобили, а в следващия момент си спомни, че някъде беше прочела, че серийните убийци имат предпочитание към малките модели на фолксваген. Ето защо реши, че няма да се качи, ако Уайът се появи с такава кола. Вместо да го чака във фоайето, тя тръгни бавно по тясната павирана пътека — вървеше покрай стена от храсти от лявата й страна, а успоредно отдясно се спускаше главната алея. Вече почти наближаваше края на зелената стена, когато по алеята се появи черна кола с отворен сгъваем покрив, но в същия момент от другата страна на шубрака се разнесоха гневни мъжки крясъци, които я изпълниха с неприятно предчувствие и тя забърза към мястото на врявата.
Двама хотелски помощници я задминаха, явно с намерението да се намесят в създалата се бъркотия. Кейт чу думата „куче“ от устата на единия и се втурна в същата посока, а от другата й страна Мичъл Уайът закова спирачките на луксозния си автомобил. Забеляза недоумението, което се изписа на лицето му, щом я видя как притича покрай колата му, но нямаше време да спира и да обяснява.
Кейт заобиколи храстите, застана до хотелските помощници и страхът й отмина, а гледката почти я развесели. Двама вбесени градинари размахваха гребла след Макс и с крясъци го гонеха в кръг, но не успяваха да го докоснат дори.
Точно зад гърба й Мичъл Уайът отбеляза с равен глас:
— Накара ме да си помисля, че сигурно тичаш към колата ми, защото нямаш търпение да ме видиш пак.
Кейт го погледна през рамо с разсеяна усмивка.
— И се почувства поласкан или уплашен?
— Ти ме подмина още преди да ми дадеш време да почувствам нещо. — Веднага след това той добави с шеговит тон: — Какво ще кажеш да направим облог за изхода от това преследване, аз залагам десет срещу едно за градинарите.
— Твърде нищожен облог за мен, аз залагам двайсет срещу едно — отвърна Кейт с категорична усмивка.
Той засмя на тази дяволита закачка и нелепите й страхове, че този човек може да е убиец, неочаквано я напуснаха. Остана още няколко минути, за да се увери, има ли опасност да заловят Макс, и после тръгна с Мичъл към колата му.
— Иска ми се да го оставят на мира — сподели тя. — От една прислужница разбрах, че на някои острови имат сериозни проблеми с бездомните кучета, но то не е опасно. Просто е гладно. Не би причинило зло никого.
— Хотелските служители преди малко говореха, че това куче съсипва градините, защото има огромно тяло — обясни Мичъл, като й отваряше вратата на колата си. Казаха също, че плаши хотелските гости. Миналата седмица скочило към едно момиченце и то щяло да се побърка от страх.
— Той е просто самотен — отбеляза натъжено Кейт и си спомни как се облегна на нея и затвори блажено очи, когато го погали. Тя седна в колата и попита: — На какъв език говореше портиерът? Тук почти всички служели използват френски, но това не беше френски.
— Немски, но може да не съм разбрал всичко… — опита се да обясни той, но остър звук на спирачки накара и двамата да се обърнат рязко. В същия момент видяха как кучето бяга неудържимо между колите по алеята, а двамата градинари го преследват с количка за голф. Те даже успяха да отбият към бордюра и да спрат точно когато трябваше, едно пристигащо такси също натисна спирачки навреме, но по средата на алеята набираше скорост в обратна посока друго такси и Кейт изкрещя на кучето, за да го предпази. Щом чу гласа й, Макс веднага се обърна, за да се затича към нея. И тогава таксито го блъсна.