— Хвърляне на прах в очите от страна на онзи безочлив и подъл старик, който иска да скрие истината за отхвърления си внук. Аз самият от малък познавам цялото им семейство и никога не бях чувал, че Уилям има брат от друг брак на баща си. Всъщност допреди това лято самият Уилям също не го е знаел.
Имам сведения, че когато Уилям бил на две години, а майка му била на смъртно легло, неговият баща Едуард имал незаконна връзка със секретарката си. Няколко месеца след това съпругата му починала, а секретарката забременяла и поискала от Едуард да изпълни обещанието си да сключат брак — тогава той взел да увърта и отказал да приеме детето. Тя го заплашила, че ще разкрие пред медиите цялата истина.
Той се сепна от звъненето на телефона си, погледна кой го търси и продължи:
— Сесил планирал политическа кариера за Едуард и подобен скандал щял да провали намеренията му, но било немислимо да приеме за член на семейството една „жалка уличница“. Решил да я подкупи, обаче тя настоявала детето й да получи законно името Уайът и да бъде възпитано като член на фамилията Уайът. Наела адвокат и в крайна сметка постигнали споразумение Едуард да се ожени за нея малко преди края на бременността, а непосредствено след раждането да се разведат. Впоследствие тя се отказала от всичките си права над детето и го предала на попечителството на Сесил. Той пък поел задължението да се грижи детето да бъде отгледано „в съответствие с общественото положение и материалните възможности на семейство Уайът“ с всички произтичащи от това ползи, включително добро образование. Освен това й дали голяма сума, за да пази тайната и да преустанови всякакви по-нататъшни контакти с членовете на фамилия Уайът, включително с детето.
Макнийл вдигна яката на балтона си. Ушите му бяха премръзнали.
— Искаш да кажеш, че Сесил не е изпълнил поетите задължения към своя внук — промърмори, разтърка ръце и ги пъхна в джобовете си.
— Не, спазил е условието Мичъл да бъде отгледан „в съответствие с общественото положение, социалната среда и материалните възможности на семейство Уайът с всички произтичащи от това ползи“, само дето в писменото споразумение не било упоменато, че детето трябва да бъде отглеждано във фамилния дом. Седмица след раждането на Мичъл той го поверил на едно семейство в Италия, като им дал фалшиво удостоверение за раждане. Някъде към петата му година го изпратил в елитен пансион във Франция. Впоследствие Мичъл завършил основно училище в Швейцария, след това продължил образованието си в Оксфорд.
— Момчето не се ли е интересувало какъв е произходът му и кой плаща скъпото му образование? — попита Макнийл.
— Знаело е, но само колкото и членовете на приемното италианско семейство, а на тях им казали, че като бебе Мичъл бил намерен изоставен пред един калифорнийски дом и че името му е комбинация от две произволно избрани имена, дадени му от щедри американски благодетели — хора, които имали практика да даряват пари за възпитанието и обучението на изоставени деца. Тяхното желание обаче било имената им да се пазят в тайна.
— Боже мой! — въздъхна детективът.
— Няма причина да му съчувстваш — саркастично отбеляза Елиът. — Разбрах, че Мичъл не е бил лишаван от нищо и се е ползвал с много привилегии. Бил е добър спортист, посещавал е само елитни училища, бързо се сприятелявал с деца от престижни европейски семейства. След университета натрупал състояние благодарение на доброто си образование, привлекателната си външност и отличните контакти. На трийсет и четири годишна възраст вече притежавал компании, които развиват дейност предимно в Европа. Има апартаменти в Рим, Лондон, Париж и Ню Йорк. — Той замълча, присви очи и погледна часовника си: — Колко е часът?
Макнийл повдигна ръкава си и погледна скъпия си часовник:
— Девет без петнайсет.
— Ще тръгвам. Трябва да се отбия на тържеството на Сесил.
— Но как Уайът е научил за истинското си семейство, как е стигнал дотук след толкова години? — попита детективът, подтикван от любопитство.
— Преди седем месеца Уилям случайно открил тези документи в един стар сейф и останал потресен от това, което баща му и дядо му направили с неговия природен брат. Наел детективи и когато открили Мичъл в Лондон, той заминал за Лондон заедно със съпругата и сина си, за да се запознаят с Мичъл и да му разкажат цялата история.
— Много благородно.
Елиът забели очи и промърмори: