— Напомнете им за човешката хуманност — отбеляза хладно Мичъл, извади пачка от джоба на панталона си и отдели цяла купчина банкноти, за да предложи по-добро „поощрение“ за шофьора на линейката и за лекаря.
Управителят се вгледа в него за момент, после побърза да набере останалите цифри.
Мичъл се задържа, докато той успее да уреди и линейка, и лекар, после му остави „поощрението“, за да го разпредели между получателите.
Когато излезе от хотела, видя, че Кейт е останала сама на алеята. Шофьорът седеше в таксито си, градинарите и хотелските служители се бяха разпръснали и тя беше подвила крака на тревата до бордюра, където лежеше кучето. Нежно го галеше, косата й се спускаше по раменете като копринено наметало, обляно от светлината на фенерите, и тази гледка беше невероятна.
Щом чу стъпките на Мичъл, тя вдигна обнадеждено глава и го погледна въпросително.
— Лекарят ще дойде всеки момент — обеща той и клекна до нея. — Как е пациентът?
Докато отговаряше, тя пак се обърна към кучето.
— Струва ми се, че дишането му се подобри. Мисля, че няма счупени кости, раните му също не са дълбоки, но е възможно да има някакви вътрешни кръвоизливи. Преди няколко минути започна постепенно да се съвзема, или поне така ми се иска да бъде.
Тя не каза нищо повече, а и Мичъл замълча, защото се напрягаше да долови конкретен звук. Малко след това този звук стигна до ушите му… сирената на наближаваща линейка.
Кейт не обърна внимание на сирената, защото под пръстите си усети потрепване на мускули и изведнъж Макс отвори очи.
— Браво на теб! — възкликна щастливо тя. — Стой кротичко — побърза да го предупреди и леко го притисна с длани, защото той се помъчи да се вдигне. — Лекарят ще дойде всеки момент — обеща му. После попита Мичъл, без да вдига глава: — А какъв лекар ще дойде?
Въпросът й беше заглушен от шум на мощен двигател и звук на спирачки пред входа на хотела.
— Ето какъв — отвърна той и се изправи.
Кейт се приведе напред, после вдигна поглед към него с усмивка и изненадано възкликна:
— Линейка? Ти си повикал линейка?
Не успя да каже нищо повече, защото Мичъл веднага тръгна към линейката, а замаяното от удара куче взе да се раздвижва немощно в желанието си да се вдигне на крака. Като не преставаше да успокоява Макс и да го гали, Кейт се загледа как от линейката слязоха двама мъже, а веднага след това пристигна тъмнозелена кола и закова спирачки зад тях. Шофьорът изскочи от колата, понесъл голяма черна чанта.
Кейт веднага разбра, че това е лекар, но не смееше да се зарадва, защото изпитваше страх, че лекарят и линейката ще потеглят обратно, щом чуят кой е пациентът им. Тя наблюдаваше напрегнато как Мичъл сочи към кучето в ръцете й.
Дъхът й застина.
Лекарят погледна натам и тръгна веднага към нея. Шофьорите на линейката изтичаха зад колата и извадиха носилка:
Изненадана и зарадвана, Кейт прошепна на кучето:
— Струва ми се, че имаш късмет, Макс.
Сама се увери в това, когато лекарят клекна до нея, погледна неспокойното, измъчено животно и отвори черната чанта.
— Нашият ветеринар е в отпуск, но преди да тръгна, се обадих на друг, който е мой приятел, и той ми каза какво да взема. Хайде сега да видим — каза спокойно той, — кучетата ме намират за симпатичен, струва ми се. Дано и това да ме приеме така, защото не ми се иска да го упоявам веднага. Наранявания по главата… — протегна бавно ръката си към кучето, като не спираше да говори — … навярно…
Кучето дрезгаво изръмжа и се озъби. Лекарят моментално отдръпна ръка.
— Ранените животни са склонни да реагират агресивно при опит за контакт — осведоми я той и пак протегна ръка към кучето, но този път предпазливо. — И все пак, щом този приятел позволява на вас да го галите, значи ще позволи и на мен. Може би се страхува от мен… и това озъбване беше по-скоро само за… сплашване.
— Аз обаче си мисля, че… — Опитът й да го предупреди беше прекъснат от болезненото му стенание.
Седма глава
— Смятам, че кучето ще се оправи. — Лекарят се оглеждаше за чантата си и говореше на Кейт и Мичъл.
Шофьорът на линейката беше внесъл кучето в стаята и сега то лежеше на пода до масичката.
— Надявам се, че съм му дал необходимата доза, за да спи през нощта. Утре ще трябва да го заведете на ветеринар на Сейнт Мартен и ще поискате да му направят рентгенова снимка.
— Много ви благодаря — каза сърдечно Кейт, — обаче съжалявам за раната на ръката ви.
— Не е нещо сериозно, но е доста болезнено — отбеляза хладно той, докато събираше бинтовете и антисептиците от масата до вратата на терасата. — И естествено ще ми се наложи да се ваксинирам против бяс.