Кейт смутено се усмихна.
— Но нали ни казахте, че преди да дойдете, сте проверили в болницата, и оттам са ви казали, че през последните години на острова не са регистрирани случаи на бяс?
— Да. И все пак е задължително да поемете грижа за кучето, докато сте тук. След това ще го оставите на мен. Иска ми се даже да ми го дадете още сега.
— Не, предпочитам аз да се грижа за него, докато съм тук — отговори тя. Имаше неприятното чувство, че лекарят ще предпочете да се справи по бързата процедура, чрез евтаназия, вместо да изчака карантинния период от десет дни, за да види дали Макс ще прояви симптоми на бяс.
— Ако забележите някакви симптоми, трябва незабавно да ме уведомите, за да потърся лечение. Нали?
— Няма проблем — отвърна Кейт.
— Разбрахте ли добре какви са те?
— Ето, записах си ги тук. — Подаде му бележника си.
— Ако кучето случайно изчезне, преди да са минали десет дни — продължаваше той, — аз ще трябва да се подложа на лечение срещу бяс, независимо дали е било болно или не.
На Мичъл му омръзна да слуша за тази малко вероятна опасност, срещу която не се налагаше да се взимат мерки, освен ако не се превърнеше в малко вероятна реалност. Кучето едва гледаше от изтощение и лекарят имаше само драскотина, макар че беше превързал ръката си така, сякаш имаше дълбока рана.
— Разбрахме много добре — каза любезно Мичъл и тръгна към вратата, за да му покаже, че е време да го изпрати. — Ще го водим с каишка, когато е навън — добави и отвори вратата.
На прага лекарят спря за момент и се обърна:
— А вие наистина ли имате каишка?
— Утре сутринта ще купя.
Той обаче не тръгваше.
— Ще го направите ли?
— Още щом съмне — заяви Мичъл, после внимателно го хвана за лакътя, накара го да се обърне и го избута невъзмутимо от вратата.
От другия край на стаята Кейт го наблюдаваше развеселено как се справи със ситуацията и остана удивена от невероятното хладнокръвие и съобразителност, които проявяваше при трудни обстоятелства. Познаваше го само от няколко часа, но за това време той изтърпя от нея какво ли не: разкритикува го, и то несправедливо, за чашата с „Блъди Мери“, поля ризата му, провали развлечението за вечерта, което му беше обещала, и накрая го направи участник в напрегната акция по спасяването на едно куче. И той не се смути пред нито едно от тези неща, даже показваше изключително търпение. Час преди това тя се страхуваше да не е попаднала на убиец, а сега го виждаше като всеотдаен приятел.
Тя му се усмихна сърдечно и каза:
— И все пак ти дължа вечеря. Какво ще кажеш да поръчам да ни донесат вечеря за двама? — Не можеше да му предложи да отложат вечерята, защото на другия ден пристигаше Ивън. — Или направо да ти дам парите, за ризата, вместо да се отплащам с вечеря? — Чудеше се на Мичъл ще му направи впечатление липсата на друга възможност, но безгрижният му тон я накара да си помисли, че или не е обърнал внимание, или просто му е все едно.
— Предпочитам вечерята тук — отвърна той. — Дължиш ми я — добави приятелски, — пък аз не обичам да има длъжници.
Беше преценил по думите й, че на другия ден сигурно ще пристигне приятелят й, иначе би му казала защо няма възможност да вечерят заедно друг път. Кейт скръсти ръце на гърдите си и го погледна развеселено:
— О, така ли?
— Да — отвърна той и взе от масата дипляната с информация за хотелските услуги.
— Ами тогава колко ти дължа за лекаря и линейката?
— Нищо — отвърна Мичъл, като прелисти направо на менюто за рум сървис.
— Но за да дойдат тук заради куче, ти сигурно си им предложил някаква сума?
— Не, просто им напомних за човешката хуманност.
— Разбирам — каза Кейт, като се престори, че приема думите му за истина. — И сигурно от хуманност пристигнаха веднага? Имам предвид, че дойдоха след не повече от десет минути след твоето повикване.
Мичъл я погледна. Тя го наблюдаваше и се усмихваше заговорнически, а това неочаквано го изпълни с неудържимо желание да я грабне в прегръдките си. Тази мисъл го накара да се подсмихне, той сви рамене и отвърна:
— Дойдоха бързо, защото островът е малък.
— И защото си им обещал доста добра награда?
Той съсредоточи вниманието си в менюто, за да не се разсмее:
— Какво ще предпочетеш за вечеря?
Тя реши да си поръча вкусното ястие от предишната вечер.
— Аз искам скарида с миди и салата от авокадо — каза, като се наведе над спящото куче.
— Да повикам ли рум сървис? — попита той.
— Да, разбира се — отвърна Кейт през рамо. — Поръчай си, каквото искаш. Ако искаш даже цялото меню — пошегува се тя и се почуди каква ли огромна сума е дал, за да пристигнат толкова бързо за спасяването на ранено безпризорно куче.