Допря пръст до носа на Макс — беше топъл, дишането му изглеждаше доста учестено, но лекарят я беше предупредил за това. Зад гърба си чу как Мичъл вдигна телефонната слушалка, но миг след това я затвори с трясък. Кейт се стресна и се обърна озадачено, за да види какво става — той стоеше до телефона с лист в ръка и четеше нещо.
Лист от бележник… Господи, та това беше нейната бележка! Листът от бележника, върху който беше оставила информация за полицията, в случай че изчезне.
— Сега ще ти обясня. — Скочи тя и отиде веднага при него.
— Да, целият съм в слух. — Подаде й листа той.
Кръвта й се смрази от ледения му тон. Не, не биваше точно сега да позволи той да се почувства оскърбен и измамен — сега, когато сърцето й преливаше от благодарност и топли чувства към него. Не й беше говорил с такъв враждебен тон даже когато го нападна с упреци за чашата „Блъди Мери“ и го заля. Тя прочете написаното, като се чудеше как да му обясни.
„Излизам на вечеря с човек, който се представи като Мичъл Уайът. Запознах се с него днес следобед в «Сандбар», когато залях ризата му с «Блъди Мери». От бармана можете да получите повече сведения за този човек.“
Бавно остави бележката върху бюрото, като не спираше да размишлява трескаво.
— Ами, преди да изляза — започна неуверено, — реших да ти позвъня, за да разбера в какъв ресторант ще отидем и да си избера по-подходящо облекло за вечерта. — На това място направи кратка пауза, като търкаше нервно длани в панталоните си.
— И после? — попита рязко той.
— Обадих се на администратора и го помолих да ме свърже с теб, но той ми каза, че тук няма регистриран такъв човек. Внезапно се почувствах доста… хм… смутена. В главата ми взеха да се въртят какви ли не предположения — неща, за които не съм и помисляла, когато смятах, че си в този хотел и приех да вечеряме заедно.
— И какви бяха тези неща? — поинтересува се той.
Сините му очи я пронизваха.
Не знаеше как да му обясни, без да го обиди.
— Ами започнах да си мисля, че може да си… — следващата дума заседна на гърлото й и тя смотолеви задавено: — … жиголо.
Той се свъси още повече:
— Че мога да съм… Какво?!
— Моля те, опитай се да си представиш нещата от моя страна. Отседнал си в друг хотел, а прекарваш времето си в този, освен това си невероятно привлекателен и умееш да се възползваш от обстоятелствата — едва се бяхме запознали и ти си уреди да бъдеш поканен от мен на вечеря.
Изражението му обаче продължи да бъде все така сурово и това я накара да си помисли две неща: явно не беше трогнат от комплиментите за неговия чар и привлекателност и сигурно очакваше да чуе защо на бележката пише, че информация за него може да бъде получена от бармана.
Тя отметна косата от челото си и изрече откровено:
— Най-напред се уплаших, че може да съм подлъгана да вечерям с жиголо, но после ми дойде още по-неприятна мисъл.
— Какво по-гнусно от жиголо може да си измислила.
— Ами, уплаших се, че не става дума само за нещо „гнусно“, но и за нещо опасно. Хрумна ми, че може да си убиец, който прилъгва неомъжени жени по хотелите на островите, убива ги и заравя телата им в пясъка… или… нещо от този род… — последните думи буквално заседнаха в гърлото й и тя с мъка успя да ги произнесе. Чувстваше се като пълен идиот.
— Значи това е бележка за полицаите, в случай че изчезнеш?
Кейт кимна измъчено.
— За да си сигурна, че ако те убия, няма да се измъкна?
Тя се чувстваше така покрусена от собствената си глупост, че дори не усети ироничната нотка в гласа му. Обърна, глава към Макс, защото нямаше сили да понесе погледа му.
— Тогава не ми изглеждаше идиотско както сега.
Не бяха минали и няколко минути от първия път и ето че в този момент Мичъл отново изпита неудържимото желание да я притисне към гърдите си. За да устои на порива, рязко се обърна и вдигна слушалката на телефона.
Кейт се сепна:
— На кого звъниш?
— На рум сървис — отвърна той.
— Ами тогава поръчай за мен голяма порция смирение.
Телефонистката се обади, преди да изчезне усмивката на Мичъл.
Осма глава
Кейт остави Мичъл да направи поръчката и отиде в луксозното тоалетно помещение на хотелския апартамент, за да се подготви. Огледа се, почисти сламките и песъчинките, полепнали по панталоните й, но от едната им страна видя тъмно петно.
Знаеше, че това ще я забави малко, но отвори гардероба и се загледа какво може да избере. Вечерта преди заминаването за Ангила беше оставила по-голямата част от приготвянето на багажа на Холи, защото имаше едно от онези ужасни главоболия, които я измъчваха след смъртта на баща й. Холи беше подбрала красиви тоалети, подходящи за романтичната почивка с Ивън, по конкретно за този случай всичко й се струваше недостатъчно подходящо.