— Пудра против бълхи. Помолих камериерката да я донесе, но ти още се обличаше.
— А защо смяташ, че има бълхи?
— Защото видях как се влачи към вратата, за да се отърве от тях — отвърна сериозно той и хвана ръката й. — На твое място най-напред бих изчакал този препарат да подейства, иначе нищо чудно и себе си да почесваш зад ушите цяла нощ.
Кейт се изправи, изненадана и трогната, че той така благородно й беше помогнал отново, и се загледа изпитателно в красивото му лице. Развълнувана и пленена от изключителната му красота, изрече с нежна откровеност:
— Толкова си мил.
Той правеше това не от доброта, а от страст, за пореден път се загледа в зелените й очи и се замисли, че сигурно има нещо вярно в твърдението, че очите са огледало на душата. Миг подир това насочи вниманието си към сочните й устни и изпита неудържим порив да ги целуне, но тъкмо тогава местен оркестър подхвана буйните ритми на ямайски танц.
Кейт се отдръпна стреснато, после надникна с усмивка през отворените врати на терасата, за да види откъде идва музиката:
— Много харесвам импровизирана музика. Да не би и това да е по твоя поръчка след пудрата против бълхи?
Тя се измъкна така непринудено от ситуацията, че Мичъл едва не си помисли, че напрежението на момента не й е направило впечатление, но по гладките й страни плъзна издайническа руменина. Нейната престорена разсеяност го развесели, стори му се абсурдна и малко комична. Не бяха деца, между тях явно съществуваше привличане и беше съвсем естествено тези чувства да ги отведат до огромното легло, покрито с балдахин. Изглеждаше му нелепо да се преструват, че нещата стоят другояче.
— Ако беше по моя идея — увери я той с шеговит тон, — щях да им кажа поне началото да е с по-отмерен темп…
Кейт се вцепени от многозначителния подтекст на пумите му. Вярно, че вече му беше обяснила, че „умее да се възползва от обстоятелствата“, но пък едва ли съзнателно прескачаше така директно от разговора за кучешки бълхи към нагло сексуално внушение.
Ами ако го правеше съзнателно?
Кейт усети, че прекалено дълго мълчи и разсъждава, и веднага си напомни, че целта на тази вечер е да му предложи своето любезно домакинство.
— Нека да донеса нещо за пиене — побърза да се усмихне. — Какво предпочиташ?
— Водка с тоник, ако имаш лед, ако не — само водка.
— Не може да няма лед — каза тя и веднага щом отпори капака на кофичката, се увери в това. — Обслужването тук е идеално. Хората от персонала ти носят дори ледени кърпи, докато стоиш на плажа.
Тя извади от хладилника бутилчица водка, тоник и пресен лимон.
— Докато ти се преобличаше, някой звъня по телефона — каза той.
Върху телефона на бюрото мигаше укорително червената лампичка за оставено съобщение. — Кейт само хвърли един поглед към нея и продължи да отваря шишето с водка. — Да, чух. Но после ще проверя съобщението.
— Кога го очакваш да пристигне?
Тя се стресна, но успя да запази самообладание, погледна към него, усмихна се и откровено отговори:
— Предполагам, че ще пристигне утре вечер. — Сложи лед в чашата му и изчака да чуе неговия коментар, но той не каза нищо, ето защо реши да премахне неловкото мълчание с малко повече информация за своя приятел, за когото изобщо нямаше желание да разговаря с него. — Поел е много важно съдебно дело и през деня се занимава с това, а вечер до късно работи за постигане на споразумение между страните. Преди четири дни пристигнахме тук заедно, но после разбра, че съдията няма намерение да продължава делото, и се наложи незабавно да се върне. Надяваше се това дело да приключи бързо, но то се проточи твърде много.
Кейт замълча и се замисли, че всъщност направи доста добре, като добави някои подробности за Ивън. По такъв начин не само потвърди предположенията на Мичъл, че си има приятел, но допълнително насочи вниманието му към този факт, за да осъзнае, че между тях съществува преграда. И ако коментарът му за предпочитанията му към „по-отмерено темпо“ действително съдържаше сексуален намек, след този разговор тя беше сигурна, че няма повече да чува подобни реплики. Нито пък ще изпита отново нелепото изкушение да се поддаде на желанието му да я целуне. Без значение колко чаровен и привлекателен беше този човек, тя не знаеше нищо за него, а двамата бяха съвсем сами в хотелска стая.
— Двамата с него сме заедно от години — добави тя за всеки случай.
Кейт наля водка върху бучките лед в чашата на Мичъл уверена, че това, което каза за Ивън, ще направи тази приятна вечер спокойна и Мичъл няма да се опита да флиртува с нея.