Той я наблюдаваше, безкрайно доволен от факта, че нейното приятелче адвокат нямаше да бъде пречка двамата заедно да завършат вечерта в леглото. По всичко личеше, че Кейт не изпитва особени чувства към този адвокат — влюбените жени ясно и недвусмислено умееха да подсказват за това, особено когато говореха за своя любим, а у Кейт Донован не личеше и следа от това.
И даже малко вероятно беше приятелят й да се окаже неудобно препятствие, ако двамата с Кейт решат да се порадват един на друг още ден-два. От опит знаеше, че когато адвокат предвижда някое „важно дело“ да бъда завършено за няколко дни, значи мами или себе си, или някой друг, в случая — Кейт.
Мичъл си представи преуспяващ мъж на средна възраст, който сигурно беше успял да омае Кейт няколко години преди това, малко след завършването на колежа. С няколко допълнителни въпроса сигурно щеше да се увери в предположенията си, но за атмосферата на вечерта беше крайно неподходящо да обсъжда с нея друг любовник. Пък и чувстваше, че ще бъде проява на лош вкус в такъв момент да любопитства за повече подробности около личността на приятеля й. Според нравствените принципи на Мичъл, базирани на европейските морални норми за сексуална етика, интимният контакт с чужда жена е допустим само при съгласие от нейна страна. Но обсъждането на партньора й беше крайно непристойно накърняване на личното му достойнство. То беше проява на непочтеност. А Мичъл ненавиждаше непочтеността.
Кейт добави резенче лимон към водката с тоник, без изобщо да подозира, че разговорът за Ивън на практика беше довел до съвършено обратния резултат, и взе чашата, за да я занесе на Мичъл. Тя му я подаде, а той престорено уплашено отстъпи назад, а после много внимателно пое чашата от ръката й. Кейт много харесваше чувството му за хумор, може би защото размяната на шеги й позволяваше да отклони вниманието си от красивата му външност и да изпита облекчение. Тя прие шегата с усмивка и му зададе първия въпрос, който й дойде наум:
— Къде си научил холандски?
— В Холандия — беше неговият отговор.
— Кога си живял там?
— Когато бях на около дванайсет.
Сякаш нямаше особено желание да разговарят за това, но Кейт упорито реши да продължат, защото й се струваше като добро начало.
— Защо си бил там?
— Ами на един мой съученик родителите му живееха в Амстердам и той ме покани да прекарам няколко ваканции при семейството му.
— Никога не съм била в Европа — отбеляза Кейт, — а Амстердам е едно от местата, където страшно много искам да отида. Знаеш ли с какво свързвам Амстердам?
— Не — отвърна Мичъл, загледан в косата й, която падаше почти до кръста й като водопад от нежни къдрици. — С какво го свързваш?
Тя го стрелна с поглед, преди да клекне пред хладилника.
— Ами със същите две неща, с които, убедена съм, го свързваш и ти.
— Марихуана и проститутки? — предположи уверено той.
Тя държеше бутилка перие и не отговори веднага, защото се мъчеше да я отвори. Мичъл тръгна към нея, за да й предложи помощта си, но в следващия момент забеляза как раменете й се тресат от смях и той се спря в недоумение.
— Когато се спомене Амстердам — подчерта уверено той, — има две неща, за които човек веднага се сеща, това са ресторантите с марихуана в менюто и проститутките.
Тя се разсмя още повече, като поклащаше глава, а косата й се разпиля като алена завеса над изящните й рамене.
— Не, не става дума за това — изрече колебливо тя тъкмо когато успя да отвори бутилката и наля в чашата.
— Ами за какво става дума тогава? — попита той.
Тя се извъртя към него.
— Лалетата! — осведоми го, грабна чашата си и тръгна право към него. — И каналите. Това са двете неща. Щом се спомене градът, всеки се сеща за лалетата и каналите.
— Току-що стана ясно, че не всеки — отбеляза Мичъл.
— Да, така излиза — съгласи се тя, но нямаше намерение да остави разговора да завърши в негова полза. — Бих искала да ти напомня обаче, че на календарите снимките от Амстердам показват просторни поля с ярки лалета и красиви канали. Няма снимки на ресторантски менюта, в които марихуаната се предлага като пикантна добавка, нито пък на проститутки.
— Марихуаната се предлага в списъка на отделно меню — уточни Мичъл и му стана забавно да се върне в позабравения момчешки навик да води оживени спорове за банални неща с дръзко момиче, с което му е приятно и забавно. — И не в колоната на „пикантните добавки“.
— А защо да не е — реагира веднага Кейт и моментално прецени нещата от позицията на собственик на ресторант: — Марихуаната е полезна за възбуждане на апетита.
— Това от личен опит ли го знаеш? — подхвърли закачливо той.