— Да, имам даже диплома за това — отвърна тя. Кейт нямаше желание да бъде атакувана повече и вдигна ръка, за да обяви край на разговора. — Не казвай нищо повече за Амстердам, защото ще промениш представите ми за този град още преди да съм го видяла. И без друго прогони от главата ми прелестните картини на поля с жълти и червени лалета и на тяхно място сега виждам ресторанти, от които се носи смрад на марихуана, изчезна от ума ми и представата за красиви канали, защото вместо тях виждам улици с проститутки. Пък и да не забравяме — добави тя точно когато някой почука на вратата, — че нашата вечеря е тук.
Мичъл долови облекчението в гласа й и си даде сметка, че тя действително изпитва неудобство да разтварят за престъпен секс и наркотици. Нещо, което буквално го изненада, но в крайна сметка беше факт, че почти всяка нейна постъпка будеше у него или смущение, или недоумение. Тя отиде да посрещне сервитьорите на вратата, като ги наставляваше умело как да редят на терасата богатата трапеза, сякаш животът лукс и охолство беше нейно ежедневие. Същата тази жена, която два часа преди това коленичеше до ранено улично куче и гледаше умолително към Мичъл с насълзени очи, а минути по-късно той я завари седнала на бордюра до преминаващи коли, забравила за собствената си безопасност, за калта и за смущението у другите гости на хотела. А когато разбра, че всеки момент ще пристигне помощ, тя вдигна поглед към него с нежна усмивка на благодарност.
Той добре виждаше, че Кейт го харесва и не крие това, но въпреки всичко… усещаше, че нещо у него я смущава. Беше прелестна, дори несравнима и когато се появи с тези ефирни панталони и красива бяла туника, той показа възхищението си, но… видя у нея такова смущение, че побърза да й направи комплимент за косата. Пък и малко след това ги делеше миг от първата им целувка… но оркестърът на брега провали всичко и тя веднага побърза да се отдръпне, като се правеше, че не се е случило нищо.
Като размишляваше за тези неща, Мичъл изпита съмнение дали не е преценил погрешно чувствата й към адвоката. Навярно имаше чувства, щом толкова години беше останала с него, или пък… просто беше решила да не му изневерява. Горещо се надяваше обаче да греши, защото привличането помежду им беше силно и взаимно.
Докато гледаше как сервитьорите излизат, той се замисли, че тя всъщност беше завладяла душата му.
Чу мекия й глас откъм терасата:
— Вечерята е сервирана.
Мичъл се обърна — тя стоеше до масата в светлината на свещите, от лекия ветрец огнената мантия на косата й се полюляваше.
Беше го завладяла изцяло.
Докато Мичъл вървеше към масата, тя прибра кичур коса зад ухото си. Той я гледаше така, сякаш никога дотогава не беше виждал този женски жест.
— Заповядай — покани го любезно, когато Мичъл тръгна към нея. — И без друго ти се наложи да чакаш прекалено дълго за тази вечеря.
Кейт вече беше по-уверена. Чувстваше се в свои води до изящната трапеза в светлината на свещите и в компанията на специален гост, на когото искаше да засвидетелства цялото си уважение. Владееше до съвършено това изкуство. Беше усвоила уменията си под ръководството на изключително вещ наставник, който нямаше равен на себе си. Това беше баща й, когото никога повече нямаше да види.
Кейт се пресегна да вземе отвореното шише с вино на масичката встрани от нея, като примигваше, за да спре сълзите.
— Да ти налея ли вино? — погледна го тя с усмивка, и напиращите сълзи й попречиха да забележи ненадейната развеселеност в погледа му.
— Стига да гледаш добре къде го наливаш и как го наливаш.
Болката в сърцето й моментално премина и тя се засмя.
— Умея да се справям перфектно — отвърна уверено.
— Не съм останал със същите впечатления — отбеляза Мичъл. Той с удивление видя как тя наля точното количество вино, като го гледаше усмихната право в очите, за да му докаже обратното.
— Пък трябва да знаеш, че и предния път го излях там, където ми се искаше.
Кейт се извърна моментално и Мичъл не успя да прецени дали го изрече сериозно. Тя се намести на стола срещу него, а той я гледаше изпитателно.
— Искаш да кажеш, че нарочно ме заля с питието? — поинтересува се той.
— Известно е, че червенокосите са доста темпераментни жени — отвърна тя, като извади носната си кърпичка, но в следващия момент се наклони към него, сякаш се сети за нещо кошмарно, но и забавно. — Надявам се обаче да не ти хрумне, че избирам за косата си такъв възмутителен цвят именно с подобна цел?
Мисълта, че е плиснала питието върху ризата му заради нараненото си честолюбие, порази Мичъл. Не му се искаше да повярва, че си е създал погрешна представа за нея, нито пък да се запита защо намираше за толкова важно преценката му за същата тази жена да е вярна. Той попита с престорено равнодушие: