Стана и бързо излезе.
Не взе обаче кофичката за лед, а отиде в банята, запали лампата и затвори вратата. Там отпусна глава с тежка, дълбока въздишка и се опита да възвърне самообладанието си. Но си представяше само как Мичъл я прегръща и целува.
Ядосана на себе си, Кейт вдигна глава и се вторачи в огледалото. Недоумяваше как е възможно да й мине през ума дори само мисълта за такава глупава любовна авантюра с човек, за когото не знаеше нищо. Отговорът идваше сам: мъжът на терасата беше невероятен… толкова духовит, привлекателен, изискан, наблюдателен, нежен и… о, да… изумително красив и сексапилен. Самата атмосфера беше така идилична: вечеря под лунната светлина на тропически остров, докато индианските чинели огласят крайбрежието. И моментът за това беше подходящ, помисли Кейт, защото и без друго смяташе вече да сложи край на продължителната си връзка с Ивън.
Тези мисли направо я тласкаха в обятията на Мичъл, подмамвайки я да направи опасна стъпка, за която сигурно щеше да съжалява. Никога не си беше позволявала удоволствия за една нощ, даже и в колежа не я блазнеха краткотрайните авантюри с връстниците. Ако от този момент допуснеше това да се случи, ако не успееше да се овладее, честта и личното й достойнство щяха да станат на пух и прах.
„Горе главата!“ — насърчи се тя. Съмняваше се, че една зряла жена ще се чувства точно така, когато нощта отмине. Сигурна беше обаче, че ако пропусне възможността да прави любов с него, след това месеци наред ще съжалява, че не е опитала от тази наслада.
Кейт реши, че няма смисъл чак толкова да го обмисля. Протегна ръка да натисне ключа на лампата точно до телефона на стената. Червената светлина на телефонния секретар не спираше да мига настоятелно и тя реши — дали от безпокойство, дали от угризение — да чуе какво съобщение е оставил Ивън. Взе слушалката и натисна бутона за приемане на информацията.
„Имате едно пропуснато телефонно обаждане“, чу и веднага след това — познатия глас на Ивън: „Кейт, аз съм. Сигурно си отишла да вечеряш.“ Недоволството и отегчението в тона му веднага й подсказаха каква ще бъде останалата част от съобщението. „Съжалявам, но ще трябва и утре да остана тук. Знаеш, че полагам всички усилия, за да приключа този случай. Сигурен съм обаче, че утре ще приключа и ще си дойда вдругиден. Обещавам.“
Вече трети ден чуваше това „обещавам“.
Тя затвори телефона.
Девета глава
Тя спря в дневната и погледна спящото куче. Приведе се и го докосна с пръст по носа. Беше влажен и вече не толкова топъл, а дишането му изглеждаше равномерно. Погали го по главата и попита гальовно:
— Как се чувстваш, Макс?
За нейна радост и изненада той отвори очи и помаха с опашка.
— Ще ти мине — прошепна му окуражително и го почеса зад ушите. — Заповядай при нас на терасата, ако се съвземеш по-бързо и ако си добър пазач. Някой трябва да бди над мен тази вечер, защото съм на път да направя голяма глупост. Но кой знае, може пък да не е глупост.
Усети как я побиха тръпки и се обърна. Зад нея стоеше и я наблюдаваше Мичъл.
— Как е кучето? — попита той.
Сърцето й подскочи.
— Вече е по-добре — отвърна тя и се изправи. — Ей сега се връщам, трябва да измия пудрата против бълхи по ръцете си.
Отиде в банята и се изми набързо. На връщане погледът й се спря върху бюфета с напитки в дневната и тя побърза да вземе кофичката с лед, защото си спомни, че именно това беше извинението й да се измъкне няколко минути от терасата. За по-убедително взе и бутилка коняк.
— Нося подаръци — пошегува се тя, поставяйки кофичката и бутилката с коняка до виното на масичката. — Да ти налея ли още вино?
— Аз вече допълних чашите, докато те чаках. Кейт хвърли поглед към чинията му — направи й впечатление, че не беше докосвал храната си след нейното излизане и беше предпочел да остави всичко да изстине, но не и да продължи вечерята без нея. Този мъж, освен всичките му други качества, имаше и изискани маниери. Тя побърза да вземе вилицата си, като остави на него да води разговора. За нейно голямо облекчение, но и за съжаление, Мичъл съвсем непринудено обърна разговора към разни незначителни неща от всекидневието — говореше за хотела и климата, разказа й някаква забавна история за две двойки, които наели лодка в Сейнт Мартен за три часа, после изчезнали за цели три дни.
Така Кейт не успя да научи нищо конкретно за него, но пък се убеди, че е експерт по воденето на приятни непринудени разговори.
Музикантите на плаца бяха прекратили изпълненията си или може би просто си почиваха, но откъм брега от време на време се чуваха смехове, които подсказваха, че гостите на хотела продължават да се веселят. Кейт се загледа в градините, слушайки плясъка на вълните по крайбрежието, като се чудеше как да го накара да сподели нещо за себе си. Гореше от желание да разбере повече неща за този човек. Непринудеността и вежливостта му не бяха пречка да осъзнава все по-ясно, че Мичъл Уайът е умен и добър човек. Но нежеланието му да говори за себе си оставяше впечатлението, че в сърцето си пази нещо тайно и много лично. Смущения в интимното общуване видимо нямаше, но дали имаше място в сърцето му за по-дълбоки чувства, и по-специално — към нея. Тя се ядоса на себе си, че толкова премисля всичко и го преживява, също като безумно влюбено момиченце, което гори от нетърпение да разбере всяка подробност за обекта на своето любовно увлечение.