Мичъл разбра, че тя очаква целувка, и изведнъж промени решението си, преценявайки, че моментът е съвсем подходящ за една целувка като гаранция за предстоящото.
Щом видя как той привежда глава, Кейт застина в очакване на вълна от опустошителна страст, но за своя огромна изненада усети само една лека целувка, едно колебливо приятелско докосване на устните. Тя му отвърна със същата „приятелска“ целувка.
В този момент всичко се промени: той впи устни в нейните, прокара пръсти през косата й, а свободната си ръка обви около бедрата й и я притисна към възбуденото си тяло.
Тя беше като омагьосана от тази огнена целувка и когато на вратата се почука, изведнъж й се стори, че чува ударите на сърцето си. Мичъл отпусна ръце и погледна намръщено зад нея.
— Сервитьорите! — процеди гневно. — Ти им поръча да дойдат в единайсет и половина, за да разчистят масата след вечерята.
Кейт осъзна какво й говори той и тръгна към вратата, за да отвори на сервитьорите.
Мичъл я проследи с поглед и тихо изруга. Обърна се и изтича на тъмната тераса, та никой да не види колко е възбуден от една сравнително целомъдрена целувка. Една ли? Или пет-шест?
Десета глава
Кейт отвори вратата и видя двама усмихнати сервитьори — единият на около трийсет, другият на около четирийсет години.
— Доволна ли сте от вечерята, госпожо? — попита по-младият, докато вкарваше количката.
— Беше великолепна. — Нямаше спомен какво е вечеряла, затова отговори машинално.
— А виното допадна ли ви? — попита другият, докато заобикаляше внимателно спящото куче.
— Да — отвърна Кейт. — Абсолютно — добави и побърза да се усмихне, за да се почувства по-уверена. Погледна Макс, приглади косата си и излезе на терасата. Мичъл стоеше с ръце в джобовете, вперил поглед във водната повърхност, сериозен и замислен.
Отдолу отново се носеше музика и когато Кейт мина покрай масата, младият сервитьор прекъсна за момент опитите си да затвори бутилката с остатъка от виното и каза:
— На плажа има частно парти. Надявам се, че не са нарушили спокойствието на вас и на вашия съпруг.
— Не, ние… много ни беше приятно даже — отвърна Кейт, но думата „съпруг“ я смути за момент и не заради това, че нейният съпруг не беше Мичъл, а защото се замисли колко неловко ще бъде положението на следващата или по-следващата вечер, когато същите сервитьори ще дойдат да поднесат вечеря и тя ще бъде с Ивън. Хрумна й, че сигурно същата тази мисъл беше накарала Мичъл да се уедини.
Кейт прогони от ума си тези свои тревоги и излезе навън. Сигурно много скоро щеше да се наложи да се сблъска с последиците от решението си да бъде с Мичъл през тази вечер, но то вече беше взето. Нямаше връщане назад. Не желаеше да се върне назад. Не и след тази целувка. Най-прекрасната целувка в нейния живот. Усещаше, че това преживяване е също толкова омагьосващо и за Мичъл.
Той се обърна с лице към нея и Кейт се загледа изпитателно да открие някакво потвърждение, че тази целувка действително е оставила магията си и у него. Искаше й се да увери, че е била нещо необикновено и в неговия живот. Но бледата лунна светлина не й позволяваше да се почувства сигурна в това — дори й се стори, че той се мръщи. И все пак от толкова голямо разстояние едва ли можеше да прецени добре какво е изражението му. Тя се усмихна колебливо, като не спираше да мисли какво да му каже, когато стигне до него. И се изненада, че и той не й отвърна с усмивка.
Мичъл не се усмихваше, защото гледаше изпитателно същата тази жена, която малко преди това само с една целувка го докара до неистова страст, и това доста го смути. Тя вървеше към него с ръце на гърба, морският бриз приглаждаше косата й и надипляше ръбовете на широките панталони, което я правеше да изглежда като ирландска хористка и едва в този момент той забеляза — защото по време на вечерята не спираше да вижда голо тяло във въображението си, — че костюмът й е бял.
Кейт Донован беше странна жена, не разбираше и силната страст, която го обзе след една-единствена целувка. В началото, след като поля ризата му с водка, беше пожелал да я види отново просто защото му се стори интересна. Но ето че тази вечер го завладя така неустоимо, че една най-обикновена целувка — най-обикновено уверение, че е на път да осъществи едно свое не чак толкова неотложно желание — се беше превърнала в нещо съвършено различно: в акт с крайно неотложни последствия.
Гледаше как тя спря и откъсна стръкче цвят от един храст с бели цветове. Приближи го към лицето си, за да се наслади на аромата му. В същия миг спомените изведнъж върнаха Мичъл десет години назад, когато беше отишъл на парти в дома на един гръцки бизнесмен. Тъй като се отегчи, взе чашата си, излезе, тръгна надолу по една пътека и стигна пред осветена с фенери градинка на ръба на една скала над морето. В средата имаше статуя на млада жена с красива дълга коса и с цвете в ръка. По стила на облеклото личеше, че това е съвременна статуя, но нещо в онзи образ го заплени.