— Ще съжаляваш за това решение — строго я предупреди.
Тя кимна и също отвърна с много сериозен тон:
— Със сигурност — изрече, но погледът й някак странно блестеше.
— Ако все пак промениш решението си за утре…
— Няма да го променя — прекъсна го тя. — Довиждане — каза, след което подаде ръка да се сбогуват, също както дванайсет часа преди това беше подала ръка да се запознае с него, след като го беше заляла с коктейла. Той погледна ръката й. Изведнъж изпита неудържимо желание да прекарат нощта заедно. Вместо да й подаде ръка, повдигна брадичката й, погледна я в очите се усмихна:
— В Европа съществува традиция мъжът и жената да се разделят с целувка, след като са прекарали вечерта заедно.
Беше решил, че ако тя извърне глава, ще я принуди го целуне. Тя обаче го погледна смутено:
— За коя част от Европа става дума? Може би Франция? Или Швеция? Или Белгия? Мичъл сключи навъсено вежди:
— Много си упорита!
— Или сигурно Испания? Или Германия? — не се отказваше тя.
Мичъл се ядоса и я остави. Тя се дръпна.
— Ще те изпратя до външната врата — предложи любезно тя и го поведе към апартамента.
Той обаче отказа с видимо раздразнение:
— Няма нужда. Ще мина през терасата и ще заобиколя.
Кейт едва сдържаше сълзите си, докато го гледаше как прекоси терасата, обърна се наляво и тръгна покрай задната страна на вилата, после бръкна да извади ключовете си от джоба на панталона, спря за момент, наведе замислено глава, накрая се извърна към нея. Кейт се изпълни с надежда, щом видя, че по лицето му пробяга усмивка, но думите му отново я разочароваха:
— Права си, че реши така.
Сърцето й се сви от хладната му усмивка, от равнодушния му глас, но тя събра сили и се усмихна:
— Знам.
Той кимна — изглеждаше доволен и продължи надолу по пътеката, после сви зад ъгъла на вилата и се скри от погледа й. И от живота й.
Нещо прошумоля между дърветата в градината, но този път Кейт нито се смути, нито погледна натам. Какво значение имаше, щом не беше Мичъл. Стисна очи и отпусна глава, обзета от страх и срам.
Нейните полуистини, те станаха причина за този рязък обрат. Когато взе решение да легне с него, изобщо не се вълнуваше от мисълта какви езици говори, колко братя или сестри има. Това бяха само оправдания от нейна страна, за да се измъкне, и макар да бяха логични, те не бяха нито почтени, нито основателни. Още от самото начало си даваше ясна сметка, че ако легне с него, занапред сигурно ще чувства и угризения, и огорчение, но беше готова да се изложи на този риск, да поеме всички последствия. Не беше готова обаче да понесе бремето на тайните му. Страдаше силно за баща си, освен това не знаеше как ще се справи с ресторанта, за който той толкова се бе трудил и за който тя пое грижа. Когато Мичъл не пожела да й каже нищо за себе си, в главата й нахлу ужасяващата мисъл, че пред нея се изправя една угнетяваща мистерия — мистерия, която стоеше буквално пред очите й с похотлив, непроницаем поглед и привидно разсеяна усмивка, а в същото време разпалваше у нея неудържимо желание да се добере до дъното на душата му.
И в този момент изпитваше и срам, и яд към себе си, защото това не беше нещо непосилно за нея, тя може да се справи поне с част от тази задача. Защото е дипломиран психолог, имаше и известен стаж в работата с деца от непълноценни семейства. Тази вечер интуицията й подсказа, че Мичъл е оградил душата си със защитни прегради, и по всичко личеше, че ги е ковал години наред… още от детството си. Но вместо да се съобрази с поставените бариери, вместо да се наслади на удивителното, съчетание от физическа сила и душевна топлина у този човек, вместо да отвори път за неговата неустоима чувственост и неудържима страст, Кейт се съсредоточи в мисълта за изхода на тези защитни прегради и взе да човърка в главата му с досадни въпроси за неговото семейство. И накрая той я накара да млъкне с въпроса: „Какво значение има това, по дяволите?“ Кейт с тъга призна пред себе си верния отговор: никакво значение. Всеки зрял мъж си имаше свои душевни прегради. Беше нормално да ги свали за любимата на сърцето си жена, но беше немислимо да го направи за една почти непозната жена, която си е наумила да принуди към това… и то на момента! Кейт преглътна с мъка сълзите си и излезе на терасата — мястото, където двамата така приятно се забавляваха и се шегуваха, и танцуваха… и където тя се разтопи от сладостта на най-незабравимата целувка. Тя изправи глава. С болка си спомни, че само половин час преди това усещаше неговите ръце, които я притискаха в страстна прегръдка.