— Искам да ти задам още един въпрос и държа да получа отговор… става дума за нещо много лично, но за мен е изключително важно да го зная.
Той сви въпросително вежди, на лицето му се изписа досада и Кейт побърза да зададе „изключително важния“ въпрос, като се смееше:
— Колко езици умееш да говориш?
Той се изсмя, после с престорена замисленост отвърна:
— Не съм ги броил. Аз ще ти ги кажа, ти ще ги преброиш. — Прикова поглед в устните й и се наведе към тях. — Говоря перфектно италиански — тя усети как топлите му устни се плъзнаха сладостно по всяка точка на нейните и я пронизаха парещи тръпки.
— И испански… — впи устни още по-настойчиво и я притисна в прегръдката си.
— И френски. — Устните му бавно разтвориха нейните и Кейт усети как езикът му нахлу решително и тази решимост я накара да се притисне към него. И най-неочаквано тази нейна реакция го накара да се отдръпне. Той я целуна леко по челото и прошепна:
— Говоря малко немски и малко гръцки — докосна с устни слепоочията й и продължи, — и малко руски, и малко японски. — Прокара устни към ухото й, тя потрепери, щом усети топлия му дъх, и се сгуши в него, а той завърши със закачлив тон: — А холандски знам едва-едва.
Мичъл се правеше, че говори безгрижно, но у него гореше копнеж да усети как тя ще потрепери отново в прегръдката му, този път — още по-страстно и още по-дълго. Не проумяваше защо нейната целувка го възпламенява така и за него беше истинско облекчение, че успя да запази контрол, като изброяваше езиците.
Кейт се усмихна:
— Забрави да споменеш английския.
— Наистина ли? — поглади нежно с палец долната й устна, после се загледа в движението на пръста си. Изведнъж бариерите рухнаха. Той притисна по-настоятелно палеца, разтвори устните й и жадно я целуна. Езикът му заигра с изпепеляваща страст, а тя го пое с плам. Притисна се към Мичъл, а той прокара длани по гърба й.
Когато успя да отдели устни от нейните, страстта вече бушуваше в тялото му и мисълта да тръгне към нейната вила в това състояние му се стори нелепа и смешна. Ето защо продължи да я държи в обятията си. Той вдигна поглед и се загледа към разлюляното море, обзет от различни чувства: чувстваше се и щастлив, и развеселен, но и нямаше сили да повярва. Близостта на нейното тяло му доставяше удоволствие. Радваше се, че и тя изпитва наслада от това.
Всъщност всичко у нея го привличаше.
Допадаха му чувството й за хумор, нейната благост, чувствителност. Наслаждаваше се на смелостта, прямотата и достойнството й. Доставяше му удоволствие да я гледа усмихната и да слуша звънкия й смях. Харесваше лицето й, косата й, беше изпитал истинско удоволствие, когато докосна лицето му с думите: „За мен ти си нещо много повече от красиво мъжко лице.“
Чувстваше наслада от това, че тялото й така добре се сливаше с неговото и че дланите му обвиваха така плътно гърдите й. Мичъл се отърси от мислите си и пак погледна към нея, защото реши да отпусне прегръдката си и да я поведе към апартамента.
— И колко езици преброи? — попита я с усмивка.
Тя вдигна глава от гърдите му и за момент го погледна безизразно, но веднага след това се усмихна:
— Не успях да ги преброя. Стигнах само до френския.
— Ами тогава да ги преброим пак.
— О, Господи… — възкликна задавено тя и отпусна безпомощно глава на гърдите му.
— Само че не тук — Мичъл се почувства развеселен, но и поласкан от нейната реакция, и обви ръка около кръста й. Двамата тръгнаха през тревата и той взе да се пита коя жена беше възбуждала у него такива мощни и безспирни обрати в чувствата му — от смях към страст, от разочарование към упоение. Това беше едно невъобразимо възбуждащо и завладяващо преживяване. Искаше винаги да се наслаждава на пълната му силата и на жената, която му причиняваше всичко това, и когато се загледа към отворената врата на терасата, той се замисли дали нямаше да направи грешка, ако я поведе към леглото в стаята на нейния приятел. После се запита кого всъщност можеше да смути това. Нея? Или него? Или двамата?
Абсурдно беше да си приписва евентуално смущение от факта, че ще легне с чужда жена в леглото на собствения й мъж, тъй като не го правеше за пръв път и нямаше никакви скрупули в това отношение. Ето защо реши, че мисълта му е свързана с нейните опасения… но престана да разсъждава, когато влязоха в апартамента и върху облегалката на стола в дневната видяха неговото сако.
Кейт отбеляза изненадано този факт:
— Забравил си сакото си.
— Трудно щеше да бъде за обяснение пред адвоката ти… — изтърси Мичъл, без изобщо да се замисля. Това беше най-неуместното нещо, което можеше да изрече в такъв момент, и той се изуми от тази нелепост, тази проява на безгранична тъпота от негова страна.