— Аз щях да забележа и…
— И какво? — Тази реакция усложни предната му недомислица и Мичъл се ядоса още повече на себе си.
Кейт го погледна смутено и се наведе да погали спящото куче. Носът му беше хладен и влажен, то отвори очи, когато усети нейната длан, помръдна опашка и продължи съня си. Тя се изправи и избърса длани в панталоните си. Чудеше се как да отговори. Неприятно й беше, че се получи така. След този въпрос взе да я измъчва съвестта, че ще бъде крайно непочтено от нейна страна да легне с него в апартамента на Ивън.
— Ами сигурно щях да го сложа в плик, да залепя бележка с твоето име и да го оставя на рецепцията.
Той прие този отговор като съвсем логичен, но му стана неприятно — почувства се така, сякаш на него щеше да надене чувал и да го захвърли на рецепцията.
— Или пък щях да го оставя в гардероба, докато се обадиш да ми кажеш какво да го правя.
Мичъл едва удържа идиотската приумица да я попита дали адвокатът носи същата мярка като него, после хвърли поглед към телефона и си представи как адвокатът стои до него, вдига слушалката при позвъняването на Мичъл или отговаря на неговото съобщение по гласовата поща. Докато гледаше към телефона, забеляза, че червената светлинка върху апарата вече не мигаше, а това означаваше, че Кейт вече беше успяла да отговори на съобщението.
Той насочи поглед към нея, като си помисли, че и тя като него гледа към телефона, но видя, че беше приковала очи към спалнята, а по лицето й вместо нежност и желание беше изписано видимо чувство за вина. Мичъл почувства отвращение от мисълта, че адвокатът застана като осезаема бариера в тяхното неустоимо взаимно привличане.
— Утре ли ще пристигне, както ти беше казал?
Кейт поклати глава:
— Не, вдругиден — отвърна тя, но разговорът за Ивън я смути и през цялото време, докато гледаше спалнята, се чувстваше жалка в собствените си очи от това, че беше там с Мичъл. Ако трябваше почтено да си признае, това легло не беше нейно, нито пък хотелската стая. Те бяха платени със средствата на Ивън. „Решавай веднага — каза си. — Веднага. Веднага. Веднага.“ — Кейт се стресна, когато забеляза, че Мичъл намята сакото си.
— Тръгваш ли си? — изненада се тя.
Той кимна, а тя се успокои, когато я придърпа към себе си и я прегърна.
Веднага забеляза, че не изглежда ядосан, а развеселен.
— Но защо?
— Защото — отвърна сухо той — нещо ми подсказва, че порядъчните ирландски хористки намират за доста нередно да легнат с някого в леглото на друг мъж.
Кейт се възхити от неговата проницателност, но определението „порядъчна хористка“ й се стори страшно неподходящо в такъв момент и реши, че ще бъде доста лицемерно да си замълчи:
— Що се отнася до мен, това „порядъчна хористка“, не звучи много убедително.
— Да не би да бъркам, като казвам това за стаята? — побърза да попита той с дяволита усмивка.
— Не съвсем, но…
— Смятам също, че ако легнем заедно „още от първата среща“, утре някой от двамата ще прецени поведението ни като евтин разврат.
— Себе си ли имаш предвид? — попита смаяно Кейт и се изсмя.
— Не мен. Тебе имам предвид.
Тя се замисли над думите му, но не пожела да скрие нито смущението си, нито силното си желание.
— Не ми е правило впечатление да съм чак такава девственица.
В отговор той плъзна пръсти в косите й и вдигна лицето й за една дълга целувка, която завърши с нареждане:
— До утре да изоставиш колебанията. Макар че се замисли как по-добре да отговори, Кейт само прошепна:
— Добре.
Мичъл беше доволен, че изясниха нещата, освободи я от прегръдката си и тръгна към терасата, за да излезе оттам и да заобиколи сградата.
— Нали знаеш, че оттук има врата — посочи му Кейт.
— Знам, но ако мина покрай леглото заедно с теб, за по-малко от минута ще бъдеш в обятията ми.
— Доста си самоуверен.
Той отметна глава, затвори очи и каза:
— Дай ми само шанс да го докажа, моля те. Просто едно оправдание ми дай. Нищо друго не желая в този момент… освен едно-едничко оправдание и от жалките ми скрупули няма да остане нито следа.
Кейт предпочете да не отговори и той отвори очи:
— Утре в десет ще взема и теб, и Макс. Ще го откараме на ветеринар в Сейнт Мартен и ще прекараме деня там. И нощта — добави многозначително. Не чу възражение от нейна страна и попита: — Обичаш ли хазарта?
Кейт се загледа в мъжа, с когото прие да прекара вечерта само след няколко часа познанство, и отвърна с пленителна усмивка:
— По всичко личи, че обичам.