Той схвана намека й и се усмихна:
— Тогава си вземи вечерна рокля.
След което се обърна и излезе.
Дванайсета глава
С чаша кафе, препечени филийки и вестник Мичъл седеше на малката палуба на яхтата на Зак Бенедикт, а Натаниъл Прескот, капитанът на яхтата, тихо ругаеше, приковал поглед в приближаващия се плавателен съд.
Прескот беше висок мъж с войнишка стойка и прошарена коса, цялото му същество излъчваше авторитет.
— Имайте готовност пак — отправи предупреждение към Мичъл. — Ето, още един.
Още не беше довършил думите си и буквално на метър от яхтата премина ферибот, поел към един от съседните острови, а по високоговорителите на борда му прогърмя гласът на капитана:
— Уважаеми пътници, дясно на борд — от дясната ви страна — виждате яхтата на кинозвездата Зак Бенедикт, тя е с дължина трийсет и осем метра и се нарича „Джули“ на името на неговата съпруга. Пригответе камерите си. На борда виждам човек и това навярно е Бенедикт.
Мичъл изруга тихо и за да скрие лицето си, разтвори вестника.
— Чудно ми е как издържа Зак. Идва ми вече да ги заплаша с пушка.
Ден преди това „Джули“ стоеше кротко закотвена към кея на един красив яхтпристан на Сейнт Мартен, но някакви побеснели фенове на Зак забелязали яхтата и веднага се досетили на кого е. Вестта се разнесла мълниеносно по целия остров. Само няколко часа след това кеят се превърна в туристическа атракция, а феновете на Зак не спираха да ги тормозят, да обикалят около яхтата, да искат автографи, да им досаждат до побъркване. Когато Мичъл се върна на борда след вечерята с Кейт, някои от тях още се навъртаха наоколо, и за да го отърве поне малко от тях, капитанът веднага отдели яхтата от кея. Така че тя вече не беше на пристана и това ги избави от припадащите досадници, но нямаше как да се измъкнат от туристите на фериботите и лодките.
— Ще проверя дали по другите пристани няма някое местенце, където да ни приютят. — Равнодушието в гласа му показваше, че не за пръв път му се налага да се справя с подобно изпитание. — Но до брега и обратно ще се наложи да ползваме моторницата.
— Няма проблем — каза Мичъл. — Тази сутрин имам малко работа в Сейнт Мартен.
— Ще кажа на Ярдли да приготви моторницата, за да тръгнем… — той направи пауза в очакване да чуе отговор от Мичъл.
Мичъл погледна часовника си. Беше осем и петнайсет.
— След половин час.
— Ще ви се обадя по мобилния и ще ви кажа къде сме хвърлили котва, за да знаете довечера къде сме — обясни любезно той.
— Тази вечер няма да се връщам на яхтата. Ще прекарам нощта в хотел.
— Е, така сигурно ще намерите повече спокойствие — въздъхна разбиращо Прескот. Точно преди да тръгне, се извърна и погледна Мичъл с едва доловима усмивка.
— Рано сутринта се обади господин Бенедикт. Обясних му, че снощи бяхме принудени да напуснем пристана. Каза ми да ви предам, че там, където е той, всичко е невероятно спокойно и приятно.
Мичъл прие шегата му с лека усмивка. Зак беше отседнал в апартамента му в Рим, докато завърши снимките за новия си филм, а след това двамата с Джули щяха да пристигнат при него в Сейнт Мартен.
Мичъл остана сам, облегна се, загледан в кръжащото ято чайки над главата си, и се замисли за предишната вечер, за необичайното му държание спрямо Кейт. Тя го беше помолила да помогне на някакво си улично псе, а той хукна да вика линейка и лекар, даже предложи да го заведат на ветеринар. След това тя му показа, че не желае да ляга с него, нито да го вижда повече, ако не й разкаже нещо за себе си, и той веднага даде да се разбере, че няма да приеме да му налагат условия. Няма да приеме да бъде манипулиран, и избра най-вярното решение — да си тръгне. Но малко след това се почувства като обезумял от най-неистовото желание в живота си и се върна да отговаря на въпросите й. Като капак на всичко го обзе някакво комично чувство за порядъчност и благородство — дотам, че сметна за неразумно да легне с нея в хотелската стая на нейния приятел и предпочете да изчака, за да я заведе в друг хотел на следващата вечер в Сейнт Мартен.
Като се имаше предвид, че цялата вечер се беше държал нелепо и глупаво заради желанието да легне с нея, това решение накрая изглеждаше буквално абсурдно. Погледнато отстрани, цялото му поведение през онази вечер изглеждаше непонятно, но не беше точно така. Защото всичко у нея го изпълваше с трепет и възбуда още от първите минути в хотела.
Да, обаче това беше предната вечер. Сега беше по-различно и дори му се струваше, че без красотата на лунната светлина, без музиката, без цялото съчетание на обстоятелствата — без всички онези неща, които придаваха малко по-особен характер на вечерта, цялата тази „магия“ може би нямаше да я има. Точно в момента не можеше да каже със сигурност какво би предпочел, откакто в Лондон беше пристигнал брат му със семейството си, Мичъл от време на време усещаше, че се „размеква“, а това беше чуждо и доста неприятно чувство за него. Най-напред отвори душата си за Уилям, после остави да влезе под кожата му леля Оливия, даже беше подал ръка на дядо си. И ето, сега пък се увличаше по едно червенокосо ирландско момиче.