Мичъл забеляза, че към яхтата идва друг ферибот. Но вместо да грабне вестника, той взе препечена филийка, отчупи парче и го хвърли през борда. Морските чайки моментално се нахвърлиха с крясъци. После подхвърли във водата още четири парчета и отвсякъде прелитаха бели крила.
— Уважаеми пътници — гръмна гласът на капитана, ако сте фенове на филмовата звезда Зак Бенедикт…
Мичъл хвърли нови две парчета и от небето заваляха чайки като дъжд, пикирайки с мощни крясъци право към хляба.
— … пригответе камерите си…
Мичъл взе и останалите филии и започна бавно да мята парче по парче във водата. Пред него се образува плътна сиво-бяла завеса от стотици долитащи чайки.
— … пазете се от чайките…
Мичъл погледна часовника си и бутна стола назад. Трябваше все пак да си подготви някакъв багаж за тази нощ.
Премина бавно през палубата зад ята от побеснели чайки, необезпокояван от погледите на туристите.
До леглото стоеше тъмносиният куфар на Кейт.
Тя седеше на бялото канапе в дневната, галеше Макс по главата и си мислеше за предишната нощ — беше дала съгласието си да прекарат нощта заедно и беше приела тази идея като нещо съвсем естествено и логично. Но на сутринта това нейно намерение й се стори някак налудничаво.
Спомни си радостта в онзи момент в градината, когато Мичъл се приближи зад гърба й и каза: „Моят брат се казва Уилям.“ Излизаше, че този мъж я беше пленил просто защото не беше пожелал да говори за своя брат и да каже колко езици знае. Изглеждаше й абсолютно нелепо.
Всъщност това абсурдно чувство на привличане беше породено най-вече от общата атмосфера на вечерта — атмосфера, която подчертаваше неговата невероятна красота, изисканост, чар и която я плени, а неговата цел беше именно тази. Той недвусмислено й даде да разбере още в началото на вечерта, че има това намерение.
И целувката му беше прелъстителна. Нежното поглаждане с устни, което преминаваше в огнения екстаз на убийствена целувка. Даде си сметка, че това беше целувка с едно-единствено, недвусмислено намерение. Но щеше да бъде прекалено глупаво от нейна страна да се чувства задължена да легне с него само защото предната вечер се бе съгласила.
След като Мичъл си беше тръгнал, тя не можа да заспи, защото се чувстваше твърде напрегната и превъзбудена, затова се зае да си приготвя багажа. Приключи едва към три и сложи до куфара няколко тоалета със съответните обувки, чанти и бижута. Но и след това не беше решила какво да облече, когато той дойде да я вземе, и с каква прическа да бъде.
Но тази сутрин в главата си имаше други мисли и нямаше настроение да умува върху тоалета си. Беше вързала на опашка косата си и облече първото, което видя в гардероба — джинси, бяла тениска и кожени сандали.
Въздъхна и погали Макс по главата:
— Ти си виновен. Задължена съм му, че ми помогна да те спасим и да ти сложим пудра против бълхи, и ще трябва да легна с него…
Три отчетливи почуквания на външната врата прекъснаха думите й. Макс се надигна и тя му сложи саморъчно направената „каишка“ от две усукани и завързани бели хавлиени кърпи.
Погледна часовника си. Беше точно десет.
Тринайсета глава
Кейт се спря с ръка върху дръжката на вратата и се напрегна да събере сила и смелост да посрещне един непознат мъж, с когото в момент на пълно безумство беше приела да прекара нощта. Насили се да се усмихне и отвори, като за всеки случай отстъпи назад, защото той можеше да поиска да я целуне.
Мичъл застана на прага. Носеше черни джинси и черна спортна риза с къси ръкави, която подчертаваше тена му и придаваше на очите му цвят на синя стомана — изглеждаше зашеметяващо красив и убийствено сексапилен.
Кейт направи още няколко крачки назад.
— Точен си като англичанин — подхвърли, за да прикрие смущението си.
Той се поколеба за момент, като забеляза, че се беше погрижила да остави разстояние помежду им, после я стрелна с дяволит поглед и пристъпи навътре.
— Точността е от малкото положителни качества, които притежавам. — Мичъл вдигна рамене и се огледа. Забеляза синия куфар върху леглото, после обърна поглед към Макс: — Как е той?