— Нямам представа — някъде към десетина-дванайсет метра.
— Ако ще спим на лодка и тази нощ, искам да е не по-малка от неговата. — Той изчака колегата му да го погледне в очите и каза: — Говоря сериозно, Мак. Макнийл понечи да се пошегува, но се отказа. Забеляза как по челото на Чилдрис избиха капки пот при мисълта за евентуално ново преследване по вода и загорялото му от слънцето лице придоби синкав оттенък. Вместо да признае, че не му е по силите да се справи с по-голяма лодка, наведе глава и смотолеви:
— Тази сутрин той остави багажа си в хотела в Сейнт Мартен, така че едва ли мисли да прекара нощта на яхтата.
Четиринайсета глава
Пристанът на Блоуинг Пойнт гъмжеше от хора. Ярки флагове се вееха над два катамарана — те се отделяха от кея, натъпкани с туристи, а множество други пътници чакаха на опашка, за да се качат на ферибота, който през половин час правеше курсове между Ангила и Сейнт Мартен.
Мичъл паркира колата в единия край на кея, където беше завързана наетата от него лодка, а там, на носа на лодката, ги очакваше с цигара в уста нейният капитан.
— Дано Макс да приеме да се качи и на лодката — каза той, докато отваряше вратата на Кейт и й подаде ръка. После се вмъкна на задната седалка и издърпа Макс за необичайната каишка. — Целият трепери.
— Притеснява се. — В гласа й звучеше съчувствие. Тя потупа крака си отстрани и извика: — Насам, Макс, хайде да…
Кейт едва не се свлече от тежестта на едрото куче, което изскочи напън. Тя залитна със смях и протегна ръка към каишката.
— По-добре аз да го водя, докато го качим на лодката — предложи Мичъл. И за по-сигурно уви около ръката си едната вратовръзка и я стисна здраво, но притесненията му се оказаха напразни, защото още щом стъпи на земята, Мак веднага се прилепи към Кейт и закрачи доволно редом до нея.
— Случвало ли ти се е и друг път да опитомяваш диви същества, или Макс е първият ти опит? — попита Мичъл.
— Макс не е дивак в пълния смисъл на думата — отвърна Кейт, като го погали между ушите. — Сигурно е живял по улиците, но се привързва лесно, а това ще рече, че като малък е имал покрай себе си някого, който се е грижел за него и го е обичал. В противен случай искам да кажа, ако не е бил „приобщен“ към хората още от мъничък — сега нямаше изобщо да се занимава с нас. — Тя погледна убедително Мичъл и поясни: — Моята най-добра приятелка и бивша съквартирантка е ветеринарен лекар.
Щом стигнаха до наетата лодка, Кейт веднага се зае със задачата да качат Макс.
— Нека най-напред да се кача аз — каза тя. Хвана протегнатата ръка на капитана и прекрачи лодката, после се обърна с лице към кея и пак се потупа по бедрото. — Насам, Макс — прикани го тя.
Кучето отстъпи назад разтреперано и Кейт си помисли, че сигурно ще се наложи да го натоварят принудително, но в следващия момент то направи мощен скок напред и се стовари в краката й с такава сила, че тя се олюля към капитана, но той моментално сграбчи ръката й и я задържа да не падне.
— Оказа се по-лесно, отколкото си го представях — отбеляза Мичъл, когато се качи в лодката.
— Лесно — да, но за теб, не за мен — засмя се Кейт, докато почистваше козината от джинсите си.
Мичъл се засмя леко на остроумната забележка и застана до нея. Капитанът запали двигателя, Мичъл извърна погледа си леко встрани и се загледа разсеяно в косата й, докато лодката набираше скорост и кеят оставаше все по-надалеч зад тях.
— Какво си ме зяпнал така? — обърна се към него тя.
Мичъл беше приковал поглед в нея, защото за пръв път виждаше толкова красиви зелени очи, такава нежна кожа и такива сочни устни. Сигурно имаше и безкрайно мека душа, ако се съдеше по любовта и загрижеността, които отдаваше за някакво улично псе. И само това донякъде го смущаваше, но иначе всичко в тази жена го омагьосваше.
— Възхищавах се на прекрасната ти усмивка — отвърна той и се загледа как лодката пореше водата, а дирята й се разливаше като две крила зад нея.
Този неочакван комплимент трогна Кейт, макар да й се стори, че гласът му не издава особено възхищение и отговорът му не прозвуча особено убедително.
След около десетина минути, когато наближиха брега на Сейнт Мартен, капитанът се обади:
— Някой от вас да е фен на кинозвездата Зак Бенедикт? — високо попита той.
Мичъл не отговори, а Кейт погледна към капитана и отвърна:
— Аз съм една от най-големите му почитателки.
— Това там е яхтата на Зак Бенедикт — посочи наляво той към пристанището, където се полюляваше лъскава бяла моторна яхта. — Името й е „Джули“.