— Значи се разбрахме — отсече Сесил, сваляйки маската на крехкост и благост. — Оливия, Каролин, заведете Мичъл при гостите и се погрижете да го запознаете само с подходящи хора.
Сестра му го погледна сърдито:
— Няма ли да си направиш труда да го представиш, да им обясниш защо не го познават?
— Няма! Официалното представяне ще предизвика много въпроси, а нямам желание да давам отговори. Някои хора вече знаят от мен, че Мичъл е оставил за известно време бизнеса си в Европа само за да бъде заедно с нас. Искам да се преструвате, че той е гост, когото те би трябвало да познават. — Сесил тръгна към вратата, видимо доволен от уреждането на нещата.
— Как точно си го представяш? — недоумяваше Оливия.
Той се обърна и се тросна:
— Вие двете, Оливия, ще казвате на гостите: „Това е Мичъл, сигурно се познавате.“ И ще се преструваш на изненадана, щом разбереш, че не са го и чували. Така през цялата вечер те ще се питат дали не са ме засегнали с нещо, щом съм ги оставил в неведение. — Направи няколко крачки към вратата, но отново се обърна и лукаво се усмихна: — Дори предпочитам от време на време да го представиш на някого и да кажеш: „Мичъл, сигурно помниш този човек, това е еди-кой си.“ Те естествено няма как да си спомнят за него, но големият им шок ще бъде, че той не ги помни. Това ще даде предимство на Мичъл — завърши и излезе.
Оливия погледна Мичъл, за да види как ще реагира, но изражението му беше непроницаемо, затова тя каза:
— Сесил го бива да измисля хитроумни трикове.
— Сесил го бива само да… — Той обърна рязко поглед към нея и щом видя изражението й, предпочете да спре дотам.
В този момент Каролин каза нещо, което привлече вниманието им:
— Тази вечер нямам настроение да водя празни разговори и да търпя да ме тормозят с въпроси за Уилям, на които и аз не знам отговора. Ето защо предпочитам да остана тук.
— Аз ще те закарам до вас — предложи Мичъл, но тя поклати глава:
— Сесил е прав… добре ще е да те представят на повече хора, защото са дошли почти всички приятели на Сесил.
— Аз не съм дебютант в обществото — беше язвителната му забележка.
— Трудно някой ще те помисли за дебютант — навъсено подхвърли тя, — но много от онези жени там ще те приемат като голям чаровник.
Той й подаде ръка, за да й помогне да стане:
— Ще го отложим за друг път.
Каролин обаче отказа да се изправи и поклати глава:
— Именно това е най-подходящият момент и най-подходящото място. Върви с Оливия. Много те моля, направи го заради мен… — настоя тя, забелязвайки нежеланието му. — Само след това двамата с Били ще можем да ходим с теб, където и да е, без да се притеснявам, задето хората ще си помислят, че вече съм си намерила приятел.
— Но само петнайсет минути — съгласи се неохотно Мичъл и хвана под ръка възрастната жена.
Трета глава
На прага на дневната Оливия се спря, за да му даде възможност да огледа елегантните персони, същевременно го информираше за благородния им произход и големите им успехи.
— Господинът, с когото Сесил разговаря в момента, е внук на основателя на „Юнивърсъл Ръбър“. Той ще се кандидатира за сенатор и сигурно един ден ще стане президент. Чаровната брюнетка до него… тази, която сега гледа насам… е съпругата му.
Тя продължи да му говори, но и без нейните обяснения Мичъл още от пръв поглед разбра какво представляват тези хора: самонадеяни, високомерни мъже, които си въобразяваха, че са нещо повече от останалите заради „благородното си потекло“, себелюбиви и лекомислени жени, които бяха отегчени и от живота си, и от съпрузите си и търсеха разнообразие в благотворителни занимания и в пикантни любовни интриги. За него това не беше нито ново, нито непознато — липсваше само онзи привкус на нещо по-интернационално и разнообразно, с който беше свикнал. На практика това не беше нищо друго, освен малко провинциална сцена от собствения му живот.
— Онзи господин с тъмносивия костюм и цикламената вратовръзка е Грей Елиът — отбеляза Оливия. — Грей е от една стара чикагска фамилия и е най-младият юрист, избиран досега за областен прокурор на област Кук. Успя да се докаже и вече си е спечелил доста добро име. Пред Грей стоят Ивън Бартлет и баща му Хенри. Откакто се помня… всъщност от много поколения насам всички юридически проблеми на семейство Уайът се уреждат от членове на фамилията Бартлет.
Мичъл се загледа в стария Бартлет и си каза, че сигурно Хенри е човекът, който някога е постигнал уреждането на сложните обстоятелства около неговото раждане: фалшивия акт за раждане, условията на развода, обезщетението на майка му.