Вселената

Робърт Хайнлайн Вселената

„Експедицията към Проксима от Кентавър, организирана през 2119 г. от Фондацията «Джордан», е първият в историята опит за достигане на най-близките звезди от нашата галактика. Но за нещастната съдба на тази експедиция можем само да гадаем…“

Франклин Бък, „Романтиката на съвременната астрография“, издателство „Лукс Лимитид“.

— Внимавай, мутант!

Хю Хойланд отскочи бързо и се приведе. Тъкмо навреме, защото парче желязо с големина на яйце се удари в преградата точно над главата му. От рязкото движение краката му се отлепиха от металния под, но докато тялото му бавно възобновяваше положението си, той се извъртя, оттласна се от стената и се понесе по коридора с изваден нож.

Стигна до чупката, откъдето мутантът го бе нападнал, и леко се спусна на пода. Но в коридора вече нямаше никой. Едва сега двамата му другари го настигнаха, преодолявайки тромаво слабото притегляне.

— Избяга ли? — запита Алън Махони.

— Избяга — отвърна Хойланд. — Видях го как се шмугна в люка. Беше женски, според мене. Дори ми се стори, че е с четири крака.

— С четири или с два, няма значение. Нали го изтървахме — обади се Морт Тайлър.

— Че за кой Хъф някой ще иска да го хваща! — възкликна Махони. — Притрябвал ми е.

— На мен пък ми се щеше да го пипна — отвърна Хойланд. — Кълна се в Джордан, че ако се беше прицелил пет сантиметра по-надолу, щях да съм готов за Конвертора.

— Престанете да ругаете на всяка втора дума — укори ги Тайлър. — Ами ако ви чуе Капитана? — и той почтително докосна чело при споменаването на титлата.

— Стига си се занасял, в името на Джордан! — неочаквано се обади Хойланд. — Хич не се прави на много умен, Морт Тайлър, защото още не са те произвели учен. Пък и не смятам, че съм по-малко благочестив от тебе, ако и от време на време да давам израз на чувствата си. Дори и учените го правят. Чувал съм ги.

Тайлър понечи да отвърне, но замълча.

Те продължиха пътя си в мълчание, като тичаха с лекота надолу по стълбите, докато увеличаващата се сила на тежестта не ги принуди да забавят темпото. Не след дълго стигнаха до едно яркоосветено ниво, където разстоянието между палубите беше два пъти по-голямо в сравнение с онези отгоре. Въздухът стана влажен и топъл, а наоколо се виждаха и растения.

— Най-после — каза Хю. — Само че май не съм виждал тази ферма. Сигурно сме дошли от другата страна.

— Ето там един фермер — рече Тайлър, свирна с два пръста и му подвикна. — Хей, приятелю! Къде се намираме?

Селянинът ги огледа бавно и едва след това им обясни как да намерят главния път към тяхното селище.

Дотам оставаше около миля и половина и те с енергична стъпка поеха по широкия оживен тунел. Виждаха се предимно селяни, бутащи колички със стока, а тук-там и по някой носач. Малко по-нататък един учен с достойнство се поклащаше в носилката си, носена от четирима яки слуги. Пред тях вървеше оръженосецът му и разгонваше простолюдието…

След малко тримата навлязоха в района на своето селище — просторно помещение с височина около три палуби — и се разделиха. Хю се прибра в казармата на кадетите, където младежите живееха отделно от родителите си. Изми се и после отиде у чичо си Едард Хойланд. Там работеше срещу храна. Когато Хю влезе, леля му вдигна поглед към него, но не каза нищо, както подобаваше на жените.

— Привет, Хю — рече чичо му. — Пак ли си бродил из околността?

— Точно така, чичо, пообиколих малко.

Едард Хойланд, солиден здравомислещ човек, снизходително се усмихна:

— Днес ще ходя при Свидетеля. Джон Блак твърди, че му дължа три прасета. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не, май не ми се идва. Всъщност да. Ще дойда. Свидетеля обитаваше малко миризливо помещение в края на селището. Беше седнал на прага и си чоплеше зъбите с нокът. До него клечеше ученикът му — някакъв пъпчив късоглед юноша.

— Добра храна — рече чичото на Хю.

— Добра храна и за тебе, Едард Хойланд. По работа ли идваш или само се отбиваш да видиш стария човек?

— И за едното, и за другото — дипломатично отвърна чичото и после изложи целта на посещението си.

— Не виждам къде е проблемът — каза Свидетеля. — В договора е казано съвсем ясно:

Джон Блак дава на Едард овеса,
а в замяна очаква чифт прасета в навеса.
Прасетата ще бъдат с овеса подхранени
и Ед ще ги върне накрая охранени.

— Охранени ли са прасетата, Едард Хойланд?

— Напълно достатъчно — отвърна чичото. — Само че Блак иска три, а не две.

— Кажи му да си направи студен компрес. Това е отговорът на Свидетеля — и старецът високо се изкиска.

После двамата поклюкарстваха малко, като Едард Хойланд полагаше всички усилия да задоволи ненаситната жажда на стареца за повече подробности. Докато възрастните си говореха, Хю пазеше благопристойно мълчание Едва когато чичо му стана да си върви, той се обади: