Работата му при Джо-Джим не беше тежка. Макар че бе длъжен да бъде непрекъснато под ръка, той можеше да чете колкото си иска. Трябваше само да е наоколо и да чува, когато го викат. Основното задължение на Хю беше да играе на дама с една от главите, когато на другата не й се играеше. Но дори и това не беше загуба на време, защото, ако се случеше да играе с Джо, той почти винаги обсъждаше с него историята на Кораба и устройството му.
Често говореха и за хората, които го бяха построили, за да тръгнат с него на път, за миналото им и за Земята — този странен и непонятен свят, където се е живеело навън, а не вътре.
Хю се опитваше да разбере как хората не са падали от Земята. Веднъж запита Джо за това и той му даде някои обяснения за гравитацията.
Хю така и не успя да повярва в нея, но я прие като интелектуална концепция и по-късно дори се възползва от познанията си, когато се запознаваше с изкуството на космическата навигация и управлението на Кораба. А и това го накара да се замисли за различната сила на тежестта. Дотогава това, че на по-долните нива тежестта е по-голяма, му се струваше съвсем естествено. Покрай прашките знаеше и за центробежната сила. Но прилагането на същата концепция към целия Кораб, идеята, че той се върти като прашка, създавайки изкуствена тежест, му се струваше невероятна.
С Джо-Джим ходиха още веднъж до командната зала и там Джо му разказа малкото, което знаеше за приборите за управление.
Задачата на древните конструктори, към които се обърнала Фондацията „Джордан“, била да построят кораб, който да продължава да функционира дори и ако срокът на полета надхвърли предполагаемите шейсет години. Решението на учените било блестящо. При създаването на главния двигател, системите за управление и механизмите за осигуряване на нормални жизнени условия бил разработен принцип, коренно отличаващ се от всичко известно по онова време. Самата идея за движещи се части била отхвърлена. Избягнато било всякакво механично движение. Всичко работело на принципа на чистата сила, както това става при електрическите трансформатори. Вместо с бутони, лостове и валове, командните органи, двигателите и оборудването били проектирани от гледна точка на баланса между статичните полета и отклоненията в електронните потоци. Веригите се отваряли и затваряли чрез поставяне на ръка върху съответния датчик.
При това изпълнение нямало никакви загуби от триене и износване на части и компоненти. Корабът — това творение на човешкия гений — щял да трае вечно. Дори и целият му екипаж да загинел, той пак щял да продължава по своя път — осветен, отоплен, със свеж въздух и с двигатели, готови за пуск. В момента, макар че повечето асансьори, конвейери и други спомагателни устройства отдавна били повредени и забравени, цялото основно оборудване на Кораба продължавало автоматично да обслужва своя невеж човешки товар, очаквайки появата на някой достатъчно умен, който да открие ключа към него.
Корабът бил толкова огромен, че се наложило да го сглобяват в орбита около Луната. Там той изчакал цели петнайсет години, докато строителите му се убедят, че всичко е изключително надеждно, като през това време в него вграждали и последните технологични нововъведения.
Затова сега, когато неопитната, но търсеща ръка на Хю застина над първата лампичка, под която пишете „Ускорение“, реакцията беше мигновена. Над креслото на първия пилот светна надпис: „Главен двигател — няма дежурни оператори“.
— Какво значи това? — запита Хю.
— Трудно е да се каже — отвърна Джо. — Веднъж направихме същото в машинното отделение и тогава светна надпис: „Командна зала — няма дежурни оператори“.
Хю се замисли и каза:
— Интересно какво би се получило, ако ти отидеш в машинното отделение, а аз остана в командната зала?
— Не зная — отвърна Джо. — Никога не съм могъл да опитам.
Хю мълчеше. В главата му зрееше решение и той внимателно го обмисляше.
Той дълго чака подходящ момент, когато близнаците щяха да бъдат благоразположени към него. Веднъж бяха седнали в капитанската галерия и Хю реши, че е крайно време да рискува. Джо-Джим тъкмо се беше нахранил и сега се изтягаше в креслото, гледайки през илюминатора безметежните звезди. Хю се отпусна до него. От въртенето на Кораба звездите сякаш се движеха във величествени кръгове.
— Виж какво, Джо-Джим… — колебливо започна Хю.
— Какво има, момко? — запита Джо.
— Красиво е, нали?
— Кое е красиво?
— Звездите… — Хю махна с ръка към илюминатора и веднага сграбчи креслото, защото при тази безтегловност щеше да се преобърне.