Щом остана сам, Хю изведнъж усети колко много му се спи. Нервната възбуда от разговора с Ърц се замени от депресия. Той се просна на леглото и мигновено заспа.
Когато се събуди, Хю установи, че вратата на стаята е заключена отвън. Освен това и ножът му беше изчезнал.
След известно време отвън се чуха стъпки. Вратата се отвори и вътре влязоха двама едри и мрачни мъже.
— Ставай и тръгвай с нас! — каза му единият.
Хю ги измери с поглед и видя, че и двамата са без оръжие. Значи нямаше никакъв шанс да открадне нож от тях. Но пък можеше да се опита да избяга. Само че в другата стая стояха още двама. Тези вече бяха въоръжени. Единият си играеше с ножа, готов всеки момент да го хвърли, а другият го беше стиснал здраво за дръжката и дебнеше всяко движение на Хю.
Сега вече му стана ясно, че са го пипнали и измъкване няма. Свикнал отдавна да не се противи на неизбежното, Хю спокойно тръгна напред. Малко по-нататък той забеляза Ърц и напълно се убеди, че именно той е наредил да го арестуват.
— Здравей, Бил. Хубави предпазни мерки вземаш, няма що. Какво има? — запита го Хю, като се стараеше да говори спокойно.
Ърц за миг се смути, но после каза:
— Капитана иска да те види.
— Добре, Бил. Благодаря — отвърна Хю. — Само че не е ли малко рано да се обръщаме към него, преди да сме подготвили почвата?
Ърц дори не се опита да скрие раздразнението си от тази очевидна тъпота.
— Ако още не си разбрал, позволи ми да ти обясня, че Капитана ще те изправи пред съда по обвинение в ерес.
Хю реагира така, сякаш подобно нещо изобщо не му беше хрумвало:
— Тогава сте сбъркали адреса, Бил — спокойно каза той. — Обвинението в ерес и изправянето пред съда също могат да са правилен подход при тази необичайна ситуация, само че аз не съм селянин, та да ме водят под стража при Капитана. Мен трябва да ме съди Съветът, защото съм учен.
— Сигурен ли си? — усмихна се Ърц. — Направих справка и трябва да ти кажа, че Хю Хойланд отдавна не фигурира в списъците. Така че кой си и какъв си, ще реши Капитана.
Хю се опята да запазя самообладание. Ситуацията не се очертаваше в негова полза я нямаше смисъл да дразни Ърц. Главният инженер даде знак, двамата невъоръжени стражи сграбчиха Хю за ръцете и той покорно тръгна с тях.
Хю стоеше и наблюдаваше с интерес Капитана. Старецът не се беше променил много, само беше станал още по-дебел.
Капитана се облегна в креслото си и взе доклада, лежащ пред него на бюрото.
— За какво става въпрос? — започна той сприхаво. — Нищо не разбирам.
Присъстваше и Морт Тайлър в качеството си на обвинител. Хю не очакваше такъв обрат на събитията и това още повече подсилваше съмненията му. Той започна да се рови в паметта си, за да си припомни нещо, с което да събуди съчувствието на Морт Тайлър, но не успя и се отказа. Морт си прочистя гърлото и започна:
— Капитане, става въпрос за някой си Хю Хойланд, който е бил един от вашите млади учени.
— Учен ли? Защо тогава Съветът не се занимава с него?
— Защото той вече не е учен, Капитане. Избягал е при мутантите, а сега се връща, за да сее ерес и смут, да подкопава властта ви.
Капитана изгледа Хю с враждебността на човек, който не търпи вмешателства в своите особени права.
— Така ли е? — изрева той. — Какво ще отговориш на това, Хойланд?
— Не е вярно, Капитане — отвърна Хю. — Всичко, което съм говорил, само потвърждава истинността на древните ни знания. Никога не съм оспорвал нашето учение, дори напротив — открих още по-убедителни доказателства за неговата правота…
— Нищо не разбирам — прекъсна го Капитана, клатейки глава. — Обвиняват го в ерес, а той твърди, че вярва в учението. Щом не си виновен, защо си тук?
— Позволете аз да обясня — обади се Ърц.
— Крайно време е — изръмжа Капитана. — Хайде, докладвай.
Ърц доложи за завръщането на Хойланд и за необичайния му разказ. Главният инженер общо взето се придържате към фактите, но ги изкривявате по някакъв странен начин. Капитана слушаше със смесица от изумление и ярост.
Когато Ърц свърши, той се обърна към Хю и само изсумтя.
Хю заговори, без да губи време:
— Същността на твърденията ми се състои в това, че на най-горното ниво има място, където човек може с очите си да види основната истина на нашата вяра: че Кораба се движи. Там може да се види и Плана на Джордан в действие. Но това не опровергава, а утвърждава вярата. Не е необходимо да ми вярвате, защото самият Джордан ще потвърди правотата на думите ми.
Почувствал нерешителността на Капитана, в разговора се намеси Морт Тайлър:
— Капитане, смятам за свой дълг да анализирам и изложа пред вас всички възможни версии на този невероятен случай. На пръв поглед разумните обяснения на смехотворната история, поднесена ни от Хойланд, са две. Той или е закоравял еретик, или е мутант по сърце и участва в заговор, целящ предаването ви в ръцете на мутантите. Но има и едно трето обяснение, което е по-милосърдно по отношение на обвиняемия, и дълбоко в душата си аз съм убеден, че именно то е правилното. В досието на Хойланд пише, че при раждането му инспекторът забелязал отклонения в размерите на главата на бебето и обмислял изпращането му в Конвертора. Но понеже отклоненията не били съществени, Хойланд благополучно преминал проверката. И сега на мен ми се струва, че ужасните мъчения, на които мутантите са подложили пленника, просто са повредили окончателно и без това природно неустойчивия му мозък. Нещастникът е станал невменяем и не носи отговорност за деянията си.