Хю погледна Тайлър не без известна доза уважение. Хитро го беше скроил — хем го спасяваше от обвиненията в ерес, хем му осигуряваше сигурен Полет. Чиста работа, няма що!
Капитана махна с ръка.
— Достатъчно вече се занимавахме с този случай — и се обърна към Ърц. — Каква е препоръката по това дело?
— Да се изпрати в Конвертора.
— Много добре, Ърц. И не виждам защо трябва да ме безпокоиш за всяка дреболия. Струва ми се, че си длъжен сам да поддържаш дисциплината в твоето ведомство.
— Слушам, Капитане.
Капитана бутна креслото си назад и тръгна да става.
— Препоръката е приета и утвърдена. Свободни сте.
Очевидната несправедливост на това решение накара Хю да изпадне в дива ярост. Те дори не желаеха да се запознаят с реалните доказателства за неговата правота и невинност. Той чу как някой извика: „Почакайте!“ — и изведнъж позна собствения си глас. Капитана извърна очи към него.
— Почакайте — продължи Хю, а думите излизаха от само себе си от устата му. — Зная, че това нищо няма да промени, защото вие сте така уверени в собствената си мъдрост, че отказвате да видите всяко друго доказателство, но въпреки това ще ви кажа, че той се движи. Движи се!
Хю имаше предостатъчно време за размишления. Отново беше затворен и очакваше кога в Конвертора пак щеше да има нужда от поредната порция маса за производство на енергия, защото този път порцията щеше да е той. За кой ли път вече Хю се опитваше да анализира грешката си. Основното бе, че не биваше така направо, без никаква подготовка, да разказва всичко на Бил Ърц. Не трябваше да разчита на старата дружба, която, честно казано, още по онова време не беше кой знае колко силна. Редно беше да изчака малко, а не да се хвърля с главата напред. Втората му грешка бе Морт Тайлър. Още като чу името на Тайлър, Хю трябваше да си изясни доколко Ърц се вслушва в него и с какво влияние се ползва Морт. Познаваше Тайлър отдавна и знаеше, че той е опасен.
Да, но сега вече беше късно. Осъдили го бяха като мутант, ако не и като еретик. Все едно, това нямаше значение. Хю си мислеше, че би могъл да се опита да им обясни откъде се вземат мутантите. Той самият го беше научил от старите записки в библиотеката на Джо-Джим. Не, нямаше смисъл… Мутантите се раждаха в резултат от космическата радиация, но как да обясниш какво е външната радиация на хора, които изобщо не разбираха какво е това „отвън“. Не, не, той самият беше объркал всичко, още преди да го изправят пред Капитана.
Мисленото му самобичуване беше прекъснато от изскърцването на вратата. В килията на Хю носеха храна рядко и сега не беше време за нея. Нима идваха да го вземат? Хю твърдо беше решил, че когато настъпи този момент, той ще опита да не влезе сам в Конвертора.
Само че сега се лъжеше. Прозвуча глас, пълен с меко достойнство:
— Синко, синко. Каква стана тя?
Над него се наведе първият му учител, лейтенант Нелсън, който сега изглеждаше много стар и отпаднал.
Срещата разстрои и двамата. Старецът нямаше свое дете и възлагаше големи надежди на ученика си. Дори мечтаеше, че някой ден Хю ще стане Капитан. За това той никога не беше споменавал нито дума пред Хю, за да не го разглезва. Когато младежът изчезна, той дълго скърбя и не можа да го прежали. Сега той, вече мъж, се бе върнал, ала опозорен и осъден на смърт.
Хю беше огорчен не по-малко от стареца. Той много обичаше учителя си, нуждаеше се от одобрението му и не искаше да го ядосва, но след като му разказа историята си, с мъка отбеляза, че Нелсън я схваща единствено като плод на болен мозък и предпочита бързата смърт на Хю в Конвертора, отколкото да бъде оставен жив и да позори древната вяра.
Тук обаче не беше справедлив към стареца, защото подценяваше милостивото му сърце за сметка на предаността му към „науката“. Все пак, ако ставаше въпрос само за живота на Хю, той би предпочел да умре, но да не наскърби учителя си, тъй като подобно на всеки романтик и той беше малко глупав.