Най-сетне се добраха до една осветена площадка, която беше празна, с изключение на някакъв уплашен селянин, който побърза веднага да избяга. Огледаха се и видяха, че всички са налице, само дето Бобо дишаше тежко и мъчително.
Джо го погледна и рече:
— Вдишал е от газа. Я някой да го удари по гърба. Прасето охотно се подчини. Бобо хлъцна, повърна и после се ухили.
— Ще се оправи — каза Джо.
Това дребно забавяне позволи на един от преследвачите им да ги догони. Той изскочи от тъмния коридор и налетя право на Прасето. Или не беше съобразил, че е сам срещу цялата група, или не му пукаше.
Прасето бързо вдигна прашката си, но Алън го спря:
— Остави го на мен.
Преследвачът беше Тайлър.
— Един срещу един? — предложи му Алън с палец върху острието на ножа си.
Тайлър измери противниците си с поглед и пристъпи напред. Мястото беше твърде тясно за хвърляне, така че те започнаха да се въртят в кръг и да се дебнат с насочени ножове.
Алън бе по-тежък и явно по-силен. Но пък Тайлър беше по-пъргавият от двамата. Той се опита да ритне Алън в корема, но Алън отскочи и стъпи върху изнесения напред крак на Тайлър. След миг и двамата се търкаляха на пода, а секунда по-късно Алън се изправи и избърса ножа в бедрото си.
— Да вървим — каза той.
Стигнаха до една стълба и бързо поеха нагоре. Начело вървяха Дългоръкия и Прасето, които оглеждаха всяка нова палуба и охраняваха фланговете, а най-отзад се движеше Тумбестия.
Хю вече си мислеше, че са се отървали, но внезапните крясъци и свистенето на един нож на сантиметри над главата му, който леко го одраска, докато излизаше от люка, го убедиха в обратното.
От дясното рамо на Дългоръкия стърчеше нож, но това не го притесняваше ни най-малко и той здравата въртеше прашката. Ножовете на Прасето бяха привършили и сега той събираше хвърлените по него и ги запращаше обратно. Ефектът от работата му беше налице — в коридора имаше вече три трупа, а друг един от преследвачите, ранен в бедрото, в момента се опираше на стената. Хю веднага го позна. Бил Ърц.
За свое нещастие Бил се беше опитал да им пресече пътя и бе минал по друга стълба. Бобо вдигна прашката си, го Хю го спря.
— Този ни трябва. Улучи го в корема и го остави жив.
Бобо се озадачи, но направи каквото му казаха. Ърц се присви и рухна на пода.
— Чиста работа — каза Джим.
— Взимаш го със себе си, Бобо — нареди му Хю, — и се движиш в средата. — После огледа групата и добави: — Тръгваме! И по-живо!
Тръгнаха в същия ред — Дългоръкия и Прасето начело, а останалите ги следваха. Джо изглеждаше ядосан. Ставаше нещо странно — Хю изведнъж започна да командва собствените му хора, все едно че той беше шефът. Само че сега не беше време за обяснения.
На Джим обаче това не му правеше никакво впечатление. Той се забавляваше.
Изкачиха още десет палуби, без да срещнат съпротива. Хю беше наредил да не убиват селяни. Тримата главорези се подчиниха безропотно, а Бобо беше толкова натоварен с Ърц, че изобщо не му хрумваше да спори. Едва след като преодоляха тридесетина палуби и се озоваха в неутралната зона, Хю им позволи да спрат и да огледат раните си.
Сериозно пострадали бяха само Дългоръкия и Бобо. Джо-Джим ги превърза с бинт, с който предвидливо се беше запасил. Хю също бе леко ранен, но отказа превръзка.
— Вече не кърви — каза той. — Пък и имам още работа.
— Нямаш друга работа, освен да се прибираме и да сложим край на тези глупости.
— Ти прави каквото искаш — отвърна Хю, — само че Алън, Бобо и аз ще се качим най-горе. Отиваме в капитанската галерия.
— Защо? — запита Джо.
— Ела с нас и ще видиш. Да тръгваме, момчета.
Джо искаше да каже нещо, но Джим мълчеше и в крайна сметка близнаците последваха Хю.
След малко вече бяха горе и влязоха в галерията — Хю, Алън, Бобо с безжизнения си товар, и Джо-Джим.
— Ето, виж — каза Хю на Алън. — За това ти говорех.
Алън погледна звездите и се впи в ръката на Хю.
— Велики Джордане! — простена той. — Ще паднем! — и затвори очи от ужас.
Хю го разтърси.
— Не се бой. Само погледни каква красота е.
Джо-Джим хвана Хю за ръката:
— Какво става? Защо довлече и него тук? — той кимна към Ърц.
— Като се свести и види звездите, ще му докажем, че Кораба се движи в пространството.
— Е, и?
— Щом се убеди в това, ще го изпратя долу да убеждава и останалите.
— Та и с него да се случи това, което стана с тебе, така ли?
— В такъв случай — сви рамене Хю — ще започнем отначало. Дотогава, докато не убедим всички. Просто нямаме друг избор.