Ключовете са в ръцете на Юрай. Той заключва килията, в която оставя санитаря, без престилка, лежащ като заспал.
След това пътят на беглеца води към тъмните улици на покрайнините, където беше затворът му.
Излиза доста лесно през тясната външна врата, на която няма никакво препятствие.
Вдишва дълбоко свежия нощен въздух. Уханията на пролетта му връщат спомените.
Той е там — на стадиона, а към него са насочени тъмните дула. Петнистите халати постепенно бледнеят. На тяхно място той вижда огромната тълпа на площада. Не тълпа, а море, живо като съвест.
Юрай крачи бързо.
Престилката на санитаря изчезва в кофа за смет.
До разсъмване има време, но полунощ е минало.
Юрай е в неизвестна свобода.
А това е ужасно.
За всеки, който няма азовата сила на Юрай Ацей.
Представям си, че някой от вас ме пита: „Кой е любимият ти герой, ако не вземем пред вид Юрай?“
Вижте какво. Аз нямам един определен любим герой. Но не че не знам какъв да бъде или че се двоумя, Съвсем, съвсем не! От историческите личности най-голямо впечатление са ми направили Васил Левски и капитан Петко войвода. Доста книги съм изчел, за да си избера само един-единствен герой от тях. Бих си избрал, да речем, капитан Немо.
Юрай Ацей съчетава в себе си качествата и на тримата. Няма да ги изреждам. Ако не знаете кой е капитан Петко войвода, отидете във Варна, ще видите паметника му пред кино „Тракия“. За Левски не е нужно да ви казвам абсолютно нищо. Не обичам да хваля някого, било той и най-великия човек. И всички излишни надути фрази за някой не носят никаква полза. Левски е Левски — и за мен, и за народа, и за цялото човечество. А що се отнася до капитан Немо, то прочетете Жул Верн. Той е един от най-любимите ми писатели.
Юрай няма да бяга като герой на приключенски роман, минавайки през какви ли не перипетии, или през препятствия и приключения, ако щете.
Той няма да убие пазачите си, няма да води престрелка, няма да отвлича коли, мотоциклети, яхти, хеликоптери, самолети. Няма да скача при опасност от високо в морето. Няма да го преследват с кучета по петите. Няма да се вдигат пазителите на реда.. Няма да мигат сините светлини и няма да вият сирените. Спокойният сън на крайморския град, по-спокоен от всякога, няма да бъде нарушен от суматохата на преследването. Няма да се случи абсолютно нищо, от което да се разтуптят от напрежение сърцата ви, да се задъхате от четене и редовете да се плъзгат един след друг неусетно пред погледа ви. Предупреждавам ви не защото се страхувам от недоволството ви — аз си знам, че то непременно ще се възбуди, вие обичате напрежението. Пък и това не е кой знае какво предпазване от нещо. На Юрай не можеше да му се случи нищо, след като беше избягал от психиатрията. Официално властта не го преследваше и от нейните униформени пазители той нямаше защо да се пази, да върви прилепен до огради и стени по тъмните улици, да претичва през осветените места, да се оглежда на всички страни и плахо да надзърта зад ъглите. Всичко това беше излишно.
Юрай вървеше спокойно към дома си.
Ако попитате Юрай какви са хората — дребнави ли са или са злобни, или са подли, или са пък обратно — безкрайно добри, той ще ви отговори: „Всичко зависи от азовете. Характерът на всеки човек е под изключителното въздействие или на азовете, или, ако те липсват или са слаби и потиснати — под влияние на безазови състояния… В зависимост от азовата сила, характерът е повече или по-малко устойчив на антиазови влияния.“
На вас могат да ви станат ясни всички прояви на хората, ако вземете пред вид трудните условия, при които се отваря път за безпрепятствено установяване на междуазови отношения.
1980–1981 г.