След няколко минути тазът й започна да се движи в неговия ритъм, извършвайки вълнообразни въртеливи движения, които ставаха все по-бързи и по-бързи. Гърлени звуци на оргазъм я задавиха. Тя впи пръсти в раменете му — беше свършила. Той също бе свършил.
Ким продължи да лежи неподвижна и задъхана, съвсем отпусната под него. Армстед се отмести встрани.
— Успя ли? — запита я той.
— О, да — прошепна тя и сложи ръка върху клитора си.
Той отмести ръката й и отново леко замасажира, докато тя с напън повдигна таза си и след малко отново свърши. Стигна до още три оргазма и не пожела повече. Той легна и сложи главата си между двете й гърди, а тя заигра с пръсти в разчорлената му коса.
Малко след това Армстед се излетна назад и се замисли колко фантастично добра беше тази жена в леглото — така пряма, топла, всеотдайна. Върна се към началото и мислено проследи целия акт. Изведнъж почувства неволно набъбване между краката си. Не му беше се случвало от момчешките години! „Това значи, рече си той, че съм все още млад“.
Ръката му намери гърдите й и започна леко да гали зърната. Те отново започнаха да набъбват между пръстите му. Тя се обърна на едната си страна и почувства растящата му ерекция. Хвана го с ръка и го задържа, докато излезе извън обхвата на ръката й. Притегли го към себе си, вдигна коленете си и се разтвори към него. Той се изправи над нея и леко, и нежно още веднъж навлезе в нея. Започнаха отново, като че бяха вършили това през целия си живот, и като че ли това беше танц, който те двамата винаги и безупречно бяха изпълнявали.
Този път беше дори по-добре, най-доброто. Телата им потънаха в пот и неустойчиво се търкаха едно в друго, докато тя с тласъци дойде до едно продължително и обилно изригване. Секунди след това той направи същото.
С усилие се отдели от нея. Останаха легнали един до друг като мъртви. По едно време тя прошепна като в сън.
— Ти никога няма да… да ме оставиш сама, нали?
Той докосна бузата й.
— Никога.
Доста полежа така. Тялото му отпочиваше, но мислите му неспокойно блуждаеха. Днес той каза на своя психоаналитик, че са му били отказани две неща, които най-много е искал в живота си. Едното бе вестникът, другото — Ким. Сега Ким беше негова. Тя му принадлежеше. Оставаше вестникът. И той бе негов, засега. Утре Армстед щеше да отиде в кабинета на издателството, щеше да свали картините от стените и да махне всичко от масивното дъбово бюро. Да. Ще изхвърли всичките антики и то ще бъде само негово. Вдъхновен от обладаването на Ким, Едуард за пръв път се почувства окрилен. Беше уверен, че бъдещето е пред него. Бе казал на д-р Шарф, че заради вестника е готов дори да убива и сега окончателно реши, че е способен на това. Доволен от себе си, той стана и се приближи към дрехите, които бяха струпани на един стол. Потърси часовника си. Скоро щеше да се свечери. Ако се забавеше още, щеше да пропусне помена, посетителите и Ханна. Реши да телефонира на Хари Дайъц и Брус Хармстън и да им каже да вземат храна и да я занесат в кабинета му в издателството на Рекърд. Биха могли да вечерят заедно, да обмислят и поговорят по неговото предстоящо владение и ръководство, да отпразнуват окончателната му победа над краля, който вече беше мъртъв. Обличайки се, той погледна към леглото. Ким дишаше съвсем леко. Беше дълбоко заспала.
Отиде до леглото, за да я покрие. Гледайки това прекрасно голо тяло, той си помисли — да, той и Ким, те двамата, бяха се чукали добре, но един от тях беше го начукал и на баща си.
Глава втора
След приземяването на чикагския самолет на националното летище във Вашингтон в тази слънчева утрин, Виктория Уестън се отправи с такси към двуетажния градски дом на баща си на Проспект стрийт в Джорджтаун. Баща й се бе върнал за обедната си почивка вкъщи и я очакваше.
Черната икономка Селма я посрещна с целувки. Пое дрехата и пътната чанта и извика баща й. Хю Уестън почти веднага се появи. Виктория се хвърли в прегръдките му. Не беше го виждала от месеци, а толкова го обичаше.
Хю Уестън най-после отдели дъщеря си от себе си и се загледа в лицето й.
— Изглеждаш великолепно — каза той. — Може би не е лошо обаче да прибавиш някой и друг килограм…
— 57 кг. съм и няма да мръдна от тях, докато не си намеря мъж.
— Какво става с тези твои мъже? Откакто те помня, с дузини тичат по теб.